|
В
България по
данни на
министерството
на
здравеопазването
официално
регистрираните
ХИВ-серопозитивни
са 623-има души.
От началото
на година
има нови 49
случая.
Това обаче
не
представя
реалната
картина.
Обикновено
на всеки
регистриран
позитивен
има 10
нерегистрирани,
споделя
лекар. През
първите три
месеца на
тази година
броят на
хората,
които искат
да се
изследват
се е
увеличил
три пъти.
Всички те са
потърсили
услугите на
кабинетите
за анонимно
и безплатно
консултиране
за СПИН,
както и
мобилните
кабинети,
организирани
от
неправителствените
организации.
Докато се
чака
появата на
ефикасно
лекарство,
най-сигурната
борба срещу
чумата на
века може да
се води чрез
знания и
информираност,
които
трябва да се
обновяват и
разпространяват,
смятат
специалистите.
Спорадичните
акции и
раздаването
на
презервативи
не са
достатъчни.
Затова при
самото
изследване
във всички
кабинети,
специалистите
се стремят
да дават
максимално
информация
по
въпросите,
които
интересуват
хората,
дошли
доброволно
да си
направят
кръвен тест.
Ако се
установи, че
в кръвта си
носят
вируса на
ХИВ,
специалистите
им
препоръчват
да се
обърнат към
някоя от
неправителствените
организации
като „Каспар
Хаузер”,
например,
които биха
могли да ги
подкрепят в
трудния път
по-нататък. В
създадената
през
пролетта на
2000 година
Коалиция
АНТИСПИН в
България
членуват
общо 54
организации.
Тяхната
мисия е да
помагат на
хората,
живеещи с
ХИВ и да
подпомагат
превенцията
на всички
полово
предавани
болести.
Тревожен
факт е, че
пада
възрастта
на
заразените
със СПИН. Най-младият
заразен у
нас е на 16
години. В
училищата в 13
общини е
въведен
свободно
израема
учебна
дисциплина
по здравно и
сексуално
възпитание.
По линия на
Програмата „Превенция
и контрол на
ХИВ/СПИН” е
разкрита
специална
зелена
телефонна
линия – 080013040, на
която всеки
у нас може да
получи
информация
къде да се
изследва
анонимно и
безплатно,
както и да
получи
отговор на
интересуващите
го въпроси.
Има идея да
се създаде
закон, който
да защити
правата на
болните от
СПИН.
Законът
трябва да
регламентира
нормативната
база за
лечението,
редовното
осигуряване
на
лекарства,
социалната
реализация
на болните,
защото
многото
пропуски в
системата
на
здравеопазването
не помагат, а
утежняват
съдбата на
тези хора.
Това, от
което най-много
се
страхуват
заразилите
се, е лошото
отношение
на
обществото
към тях и
дискриминацията
дори в
лекарските
среди. Тези,
които имат
възможност,
предпочитат
да се
лекуват в по-напреднали
европейски
страни.
Автори:
Ива
Стойкова,
Мануела
Манлихерова
Радио
RFI
103.6
www.rfi.bg |
|