ИСТОРИЯ НА СПИН И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БОЛЕСТТА

 

   

 Материалът осигури Денка Дечева

координатор по проблемите на 

"Кърмене и СПИН"

 

     Отначало заболяването е регистрирано само в Ню Йорк и Калифорния, но след това се установява и в редица други районина САЩ. По-късни проучвания показаха, че отделни заболявания от СПИН сред хомосексуалистите в САЩ е имало още в 1979 г.

      Темповете на нарастване броя на заболяванията са много показателни. Така например при грипна епидемия заболяването бързо приема лавинообразен характер, което се обяснява с леснодостъпния и масов начин на заразяване и краткия инкубационен период- от заразяването до заболяването изминават само няколко дни. Обратно на това динамиката на увеличение на заболяванията от СПИН в САЩ свидетелствува за относително дълъг инкубационен период, което е сравнително рядко явление при повечето от познатите ни заразни болести.

    Но нека се позовем на фактите. До края на 1981 г. в САЩ са обявени 336 болни от СПИН. Техният брой прогресивно нараства през следващите години, като до края на 1986 г. достига общо над 29 000.

Тежкият и фатален характер на заболяването личи от факта, че около 50% от болните умират в течение на една година, а  около 20%- до края на втората година от диагностицирането на болестта. Не са описани случаи на спонтанно оздравяване.

Болестта засяга най-активната възраст между 20 и 49 години. Боледуват предимно мъжете, които в САЩ са около 93% от всички болни.

Особен интерес представляват данните, които свидетелстват за наличието на определени рискови групи от населението. Разпределението на всички възрастни болни от СПИН лица в САЩ до м. декември 1986 г. е както следва:

1.      Около 65% са мъже хомосексуалисти или бисексуални, които не са прилагали венозно наркотични вещества.

2.      Около 8 % от всички болни са хомосексуалисти и бисексуални, които обаче са употребявали наркотични вещества.

3.      Приблизително 17 % от всички пациенти са хетеросексуални, но са употребявали венозно наркотични вещества. В тази категория влизат 15 % от заболелите мъже и 51% от заболелите жени.

4.       Лица, страдащи от хемофилия, представляват около 1% от всички болни, а лицата, на които е правено кръвопреливане около 2%.

5.      Особено внимание заслужава факта, че 4% от всички болни са лица , които не са нито наркомани , нито хомо- или бисексуални, но са били хетеросексуални партньори на лица, болни или заразени от СПИН, принадлежащи към някоя от рисковите групи.

В случая предаването на заразата е могло да стане по хетеросексуален път. Тези болни са 2% от всички болни мъже и 27% от всички болни жени.

6. За около 3% от болните, пътят по който са се заразили, не е ясен.

Броят на заразените деца под 13 години в САЩ е към 4000. Близо 79% от болните деца са от семейства, в които единият или двамата родители са болни или заразени от СПИН. Една част от заразените деца са хемофилици или са получавали кръв за лечебни цели.

      От посочените данни личи, че главният контингент на лицата, които боледуват от СПИН в САЩ,  са хомо- и бисексуални. Значителен е също процентът на наркоманите. Значителен е също процентът на наркоманите. Сравнително най- нисък е процентът на наркоманите, които са получавали кръв или кръвни продукти. Най- честата форма на забояване от СПИН в САЩ е пневмонията 64%. Другите опортюнистични заболявания са около 21%, а саркомата на Капоши- към 15%. Прави впечатление, че 95% от всички заболели от саркома на Капоши са мъже /хомо- или бисексуални/.

      През последните три месеца на 1986 г. в САЩ дневно са били регистрирани средно по 58 нови болни от СПИН срещу 35, 20 и 10 болни дневно съответно през същите месеци на 1985, 1984 и 1983 г. Очевидно е, че продължава нарастването на броя на заболелите. Същевременно личи известно ограничение в темпа на увеличението. Това се вижда и от средната продължителност на времето, за което броя на болните се удвоява. Така този период през 1981 г. бе приблизително 4 месеца, през 1982 г. 6, през 1983 г.- 7, през 1984 г.- 10, през 1985 г.- 12 и през 1986 г. 14 месеца.

      Научните изследвания  и изчисления на експерти и официални здравни органи показват, че ако не се намери в скоро време ефективно профилактично средство, следва да се очаква, че общия брой на болните от СПИН в САЩ ще стане огромна цифра. Някои смятат, че този брой е умален.

      Друга важна зона на разпространение на СПИН понастоящем са страните от Западна Европа. Проследяването на болестта тук започна 1982 г. Първоначално е регистриран неголям брой болни, който след това ускорително нараства. Така до месец юли 1984 г. броят на регистрираните болни от СПИН в Запдна Европа е 421, а до месец декември същата година 940. През 1985 г. общия брой надхвърля 2000, а края на 1986 г. той е над 4000. Сравнително най- много болни има във Франция. Значителен е техния брой и във ФРГ, Англия, Италия, Белгия, Холандия, Швейцария, Дания, Испания и др. Общо взето, епидемията от СПИН в Западна Европа се развива с динамика, подобна на тази в САЩ, но тук тя закъснява в своето развитие с 2-3 години.

      По данни на седмичния епидемиологичен бюлетин на СЗО от януари 1987 г. над 90% от болните в Европа са мъже, от които 63% са на възраст от 20 39 години. Процентът на заболелите жени е малко по-висок от този в САЩ. Основната част от възрастните болни от СПИН в Европа могат да бъдат отнесени към съответните рискови контингенти, както следва:

72% - хомо- и бисексуални;

13% - хетеросексуални и наркомани;

Около 2,5%са наркомани и едновременно с това хомо- или бисексуални;

Около 6,5 % са хемофилици или са получавали кръв или кръвни продукти.

      Следва да се отбележи, че известен процент от възрастните болни в Европа не могат да бъдат отнесени към никоя рикова група и вероятно при тях се отнася за хетеросексуален път на предаване на инфекцията. Само половината от тези болни са от европейски произход.

      Следва да се отбележи , че според заключенията на някои експерти истинският брой на болните в САЩ и Европа е доста по- голям от официалната статистика.

      Третата обширна зона обхваща Централна Африка. Първите случаи на СПИН бяха съобщени през 1983 г. в Заир и Руанда. Сега е ясно, че има значителен брой болни и в Уганда, Централната африканска република, Кения, Замбия, Мозамбик и др. Истинският им брой не се знае. Ако се съди по косвени данни и по резултатите от отделни проучвания, броят на заразените и болните от СПИН в Африка е внушителени много обезпокояващ. Така например изследванията на един голям научен колектив от 14 автори , начело с Дж. К. Крейс, установяват, че в Найроби от 31 до 66% от проститутките са инфектирани от вируса. Данните показвт още, че 8 % от лицата, постъпили в клиниките за лечение на венеически заболявания, са сущо серопозитивни. Обезпокоително е, че от 10 до 20 % от изследваните кръводарители в някои градове на страните от Централна Африка са били серопозитивни. В един район от околностите на Киншаса серопозитивните са били 6 % от населението.

      Според някои сдържани оценки само в 11 африкански страни, от Конго до Танзания, от края на 70-те години до края на 1986 г. са умрели около 50 000 болни от СПИН.

      Има данни, които показват, че първите заболявания от СПИН в Африка са се появили още от края на 70-те години. Онова което отличава СПИН в ред африкански страни от заболяването в САЩ и Европа, е фактът, че броят на болните мъже и жени е почти еднакъв. По- често боледуват мъже над 40 и жени под 30 годишна възраст. Главният път за предаване на инфекцията тук е хетеросексуалният. Значителна роля играе и парентералният път / кръвопреливане и нестерилизирани игли/.

      Освен в посочените страни следва да се отбележи сравнително големия брой на болните от СПИН в Канада, Браилия и в ред страни от Централна Америка. Най- висока заболяемост е регистрирана на остров Хаити. Значителен е вече броя и в Австралия. Съобщени бяха заболявания и в някои азиатски страни като Тайланд, Индия, Япония и др. В редица случаи тези заболявания се обясняват с контактите на месното население с американски служащи, както се посочва например във Филипините.

      Направения поглед показва, че броят на заболяванията от СПИН е внушителен. Слабо е засегнат азиатския континент. Еденични или незначителни са заболяванията в социалистическите страни. Ограничен е броят на болните в съседните ни Гърция и Турция. Общо взето обхванати са всички континенти и над 100 страни в света. Разпространението на заболяванията приема пандемичен характер. Но всичко това е само едно начало.        Колкото  да са внушителни и тревожни посочените данни , те не разкриват в пълнота сериозността на положението. Както се знае, на всеки един типичен болен от СПИН съответстват десетина по-леко болни. Предполага се, че техния брой в света понастоящем е към 1млн. Тези по-леко болни официално сега не се регистрират.

      Още по-голям е броят на лицата, които са вече заразени с вируса на СПИН, но не са се разболели. Смята се ,че броят на всички заразени е към 100 пъти по-голям от този на болните.

  Смята се, че в Африка броя на заразените лица е към 5 млн. Според преценка на отговорни лица от СЗО броят на всички заразени лица в света от вируса на СПИН  към края на 1986 г. е към 10 млн. Естествено възниква въпроса каква част от инфектираните понастоящем лица ще се разболеят от СПИН. Допреди една- две години на основата на предварителни данни се смяташе, че само 10-20% от всички заразени ще заболеят. Резултатите от наблюденията и от специално проведените изследвания опровергават тези успокоителни сметки. Когато инфектираните лица се проследят за по-дълго време, оказва се, че заболяват от 30-40%. Публикуваха се и някои още по- тревожни резултати от отделни изследвания, според които до от инфектираните лица могат да заболеят в течение на 7 години. Не е нужно на този етап да се посочват точни пророчески цифри, но и така е ясно, че положението е тревожно, а в бъдеще може да стане много по- опасно.

      Следва да се отбележи, че СПИН причинява и огромни икономически щети. В списанието на Американската медицинска асоциация през 1986 г. бяха публикувани изчисления , които показват следното: разходите за медицинско обслужване на един болен през време на престоя му в болницата са 147 хил. долара, а общите трудови загуби над 480 хил. долара. Или едно заболяло лице от СПИН струва на САЩ над 620 хил. долара. Разбира се, колкото и непосилни да са икономическите щети , те въобще не могат да се сравнят със загубата на човешки живот и мащабите на личните и семейните трагедии, които носи СПИН.