|
КРИЕ ЛИ РИСКОВЕ ИЗКУСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ |
||
|
Научните
изследвания и клиничната практика
показват, че изкуственото хранене е
свързано със следните съществени
рискове: •
намалена устойчивост към инфекции и
по-висока заболеваемост. Изкуствено
хранените деца боледуват и по-тежко; •
по-голяма честота на анемии, рахит,
затлъстяване; •
по-чести грешки при храненето. Освен
количеството грешките могат да бъдат и
качествени; •
по-висока честота на хранителни
алергии и алергични заболявания; •
вероятност за бактериално
замърсяване и свързаните с него
хранителни отравяния; •
опасност от натрупване на
радиоактивен стронций-90 в костите на
детето при радиоактивно замърсяване на
околната среда (кравето мляко съдържа 6
пъти повече стронций от майчиното); •
създаване на неправилни хранителни
навици - предпочитание към по-сладки и
солени храни. Как
да определим размера на порцията?
При изкуственото хранене съществува
голяма опасност от прехранване. От
биберона се суче значително по-лесно,
отколкото от гърдата. Бебето се изморява
по-малко и често приема значително по-голямо
количество храна от необходимото.
Съществуват много формули за определяне
на количеството храна за едно денонощие.
Лесна и достатъчно точна е следната
формула, която отчита както възрастта,
така и теглото на детето: •
от 0 до 2 месеца обемът на храната е 1/5
от теглото; •
от 2 до 4 месеца обемът на храната е 1/6
от теглото; •
от 4 до 6 месеца обемът на храната е 1/7
от теглото; •
над 6 месеца обемът на храната е 1/8 от
теглото.
Общото количество за денонощието не
бива да надвишава 1 л, т. е. детето може
да получава максимално 5 пъти х 200 мл
мляко. Правилното
хранене е било и остава основна грижа на
родителите при отглеждане на малкото
дете и особено на кърмачето. Майчиният
инстинкт не е достатъчен. Необходими са
конкретни знания за майчиното мляко и
техниката на кърмене, за храните и
последователността, по която следва да
се предлагат на бебето, умението да се
преценява ефектът от тяхното действие.
|
||