РЕЗЮМЕ

от основните изводи  и данни на изследване на тема :

„Практиките за въвеждане на допълнително хранене на бебетата в България в съвременните условия”

    Изследването, чрез анкета и интервю, е проведено през периода януари- юли 2005 за актуализиране на данните за хранителните практики на децата с въвеждане на допълнителлно хранене и е свързано с целите и задачите на работата на IBFAN в България за подготовка и провеждане на WBW 2005.

    Данните са от 184 произволно избрани респонденти в 3 региона на страната: Софийски, Югозападен и Кърджалийски. Те представляват и представителна извадка на проучването.

   От обобщените данни се вижда, че :

v    72% от общия брой изследвани майки твърдят че „нямат системни знания относно вида и значението на състава на допълнителната храна за бебетата”;

v    84% от общия брой на майките възприемат „рекламата на допълнителната храна като основа за тяхното доверие”;

v    42% от отговорилите в Софийски регион твърдят, че  голяма роля за техния избор на допълнителна храна играе „семейната традиция”. По същия критерий в Югозападния  регион този процент на отговорилите е 58%, а в Кърджалийски регион отговорилите са 91%.

     Налага се извода, че все още ролята и значението на хранителните практики в семейството се оказват решаващи при избора на допълнителната храна за бебетата. Вероятно тук не без значение е и социално-икономическия статус на семейството т.е придържането към домашно приготвена храна е в тясна зависимост от равнището на финансовата стабилност на семейството. Верността на този извод се потвърждава и от отговорите на респондентите:

v    35% от анкетираните в Софийски регион потвърждават, че имат „сериозни финансови проблеми” срещу 20% от Югозападния регион и 42% от Кърджалийски регион.

v    Интерес представляват отговорите, свързани с възрастта и периода, в който се включва допълнителната храна за бебетата. На този въпрос 80% от майките в Софийски регион определят 3 месечната възраст на своето бебе като начало за даване на допълнителна храна.

v    За Югозападния регион 65% от майките отговарят, че са започнали даването на допълнителна храна на децата си след 4,5 месеца /с изключение на жени от ромски произход, при някои от които допълнителното хранене е започнала от 2 месец след раждането на бебето/.

v    В Кърджалийски регион преобладаващият брой от изследваните майки твърдят, че включват допълнителна храна след 5 месеца на детето.

v    Важен момент на изследването е търсенето на връзката кърмене-допълнителна храна. За съжаление само 12% от общия брой изследвани майки потвърждават, че съчетават кърменето с допълнителната храна и след 6 месец на своите деца.

v    Най- рано отбиват децата си, 35% от майките до 3 месечна възраст на бебето, в Софийски регион.

v    Най-дълго кърмят децата си майките в Кърджалийски регион, 65% от майките до 6 месеца и след това.

v    Важен извод на изследването беше вида допълнителна храна, която най-често се дава след 3 месечна възраст на детето.

  Градацията на вида храна е както следва:

ü     Заквасено кисело мляко;

ü     Плодови пюрета;

ü     Кърмене и адаптирано мляко /follow on formula/;

ü     Зеленчукови пюрета;

ü     Обща храна.

   От краткото резюме се вижда, че недостатъчно популяризираните знания относно стандартите за допълнителното хранене на бебето поражда опасност от грешки, които могат да имат пряк негативен ефект върху здравето му. Основните проблеми са свързани с:

v    Твърде ранното включване на допълнителни храни /в 3 месец/, което е в противоречие с Резолюциите на СЗА и УНИЦЕФ;

v    Неподходяща методика за приготвяне на храната;

v    Смесването на кърмене с адаптирани млека след 6 месец.

   Посочените по-горе данни представляват част от материала, който ще бъде публикуван в пакета материали за WBW 2005. Графичният образ на изследването дава представа за факти, от които може да се тръгне при обсъждането и на национална програма, свързана с допълнителното хранене на бебетата в България.