Трудности на младата майка при мюсюлманите
Искра Канева Терзиева
Всяка омъжена жена мечтае за денят, в който ще бъде майка.Тръпне в очакване да прегърне и да дари с цялата си майчинска любов своята рожба. Никоя жена не мисли за това колко трудно е в днешно време да се отгледа и възпита едно дете, но всяка една от нас мечтае за този тъй светъл и изпълнен с много щастие любов ден. Денят, в който се запознаваме със своето дете.Всяка жена – майка е готова на всичко за щастието и по-добър живот на рожбата си .
След като вече сме се сдобили с най – голямото богатство на света (детето) настъпва действителността, с която се борим всеки ден за по – добър живот. Жената осъзнава, че никак не е лесно да се отгледа едно дете, но всеки път, щом погледне това малко, невинно и безпомощно създание, сякаш я обзема някаква сила, която я тласка напред за да се бори за своята рожба.
След като достигне определена възраст то трябва да бъде кръстено (при християните) или обрязано (при мюсюлманите), разбира се, ако родителите са съгласни с това.
Преди няколко месеца бях свидетел как обрязват 11 месечно дете – традиция при всички мюсюлмани. По този начин детето става мюсюлманин. Този ден е празник за всички както за детето, така и за неговите родители и близки.
Самото обрязване е вид операция, която се извършва от специалист хирург наречен сюнетчия, а самият ден на обрязването се нарича Сюнет. За да се извърши подобна операция е необходимо да се вземе разрешение от бащата и майката на детето.(На обрязването на което присъствах и двамата родители бяха съгласни с операцията.) Самата оперерация не е много сложна и трудна, но всяка майка изтръпва при мисълта, че детето й ще изпитва болка. За по –леко преминаване на болката и раната е необходимо детето да бъде на възраст от 1 до 2 години. Колкото по- мъничко е детенцето толкова по- бързо оздравява. Желателно е да бъде около 1 годинка понеже, ако бъде по – голямо то ходи и след операцията изпитва по – голяма болка, раната трудно заздравява необходимо й е повече време.
В миналото обрязването било празник за всички хора в селото. Празникът (Сюнет ) продължавал 7 дни през, които най - богатият или чорбаджията наема зорни (музиканти) ,които да веселят хората по време на празника. Той (чорбаджията ) слага да се готвят три вида ястия – супа, тас-кебап и халва. Храната се разнася по къщите от момите в селото , носенето на храна по къщите е покана за празника, за обрязването на детето. В продължение на 7 дни хората от селото и околността се веселят, организират се различни игри и естествено награди за победителя. Като например поставят един овен на определено място, и който стигне до него пръв го получава за награда , организирали се също и борба, и други. На седмия ден настъпва моментът на обрязването, с което приключва и Сюнетът.
След като премине този труден момент от своя живот, младото мюсюлманско семейство трябва да се бори, за да отгледа своето дете. Всички знаем, че парите за майчинството на една жена не достигат, за да се покрият нуждите на едно бебе. В повечето случаи на помощ идват родителите на младото семейство, къде за да наглеждат детето или пък помагат с някакви пари, за да се покрият нуждите на бебето. Но не винаги младите могат да разчитат на помощта на родителите си и се налага да оставят мъничетата си в някоя детска ясла или пък на някоя баба, за да започнат работа и осигурят необходимите нужди на детето (и своите, разбира се).
Аз все още не съм изпитвала всички тези трудности и тревоги, но съм свидетел на много млади семеиства, на техния живот и трудности, на това как всеки ден се борят с ударите, които живота им предоставя. Принудени да оставят своите мъничета, за да работят. Така те пропускат много важни моменти от израстването на децата си като : първите зъбки, първите стъпки, първите думички, които прознасят. Но всички трудности и тревоги се забравят с времето и с щастието да си родител. Едва ли има човек, който да се откаже от такова голямо щастие каквото е едно дете само за това ,че има много трудности и препядствия. А и след като родителят види постигнатото от децата си ,той забравя за всички мъки и тревоги и осават само хубавите моменти.