Лазаровден в Бов автор

Село Гара Бов се намира в подножието на живописното Искърското дефиле, на 8 км от общинския център – град Своге и на 40 км от столицата София.

lПрез 1206г., след смъртта на Балдуин Фландърски, плененият френски рицар Сен дьо Бьов бил заселен от цар Калоян в пределите на Искърското дефиле. Там той въздигнал крепост и завинаги оставил името си на днешното селище БОВ.

lСпомен от това далечно време са запазените и до днес в местната топонимия имена на ридове, върхове, местности, градища и извори и др.

lДнес историческото наследство се популяризира чрез провежданите ежегодно Празници на Бов.

Един от тези празници е Лазаровден.Пресъздавенето на старият български обичай е традиция в село Гара Бов и село Бов. Съгласно традицията, в деня на Лазаровден да дадат своята благословия тръгват момите, нагиздени с пъстри лазарски премени. По тях са нанизани парички, мъниста, а на главите си носят венци от цветя. Стопаните, облечени в традиционни носии, посрещат лазарките в домовете си и ги даряват с това, което е родила земята в този край. Според поверието, къща, в която са влезли лазарки е честита през цялата година.

+Интересното за този обичай в бовския край е т.н. “мятане” на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е “здрава” годината като желязото и я дават на лазарките.

Така хората в това малко селце пазят и предават традициите и обичаите на следващите поколения и ние трябва да се поучим от тях,защото трядициите - това сме ние.
Така че,ако искате да си припомните близкото минало и да усетите духа му,заповядайте при нас!

	Лазаровден в Бов *автор: Велина Петрова*
	''Туй село с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъделичкаше любопитството ми. На какви странни обстоятелства дължеше това име? Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари.'' Иван Вазов lСело Гара Бов се намира в подножието на живописното Искърското дефиле, на 8 км от общинския център – град Своге и на 40 км от столицата София. lПрез 1206г., след смъртта на Балдуин Фландърски, плененият френски рицар Сен дьо Бьов бил заселен от цар Калоян в пределите на Искърското дефиле. Там той въздигнал крепост и завинаги оставил името си на днешното селище БОВ. lСпомен от това далечно време са запазените и до днес в местната топонимия имена на ридове, върхове, местности, градища и извори и др. lДнес историческото наследство се популяризира чрез провежданите ежегодно Празници на Бов. Един от тези празници е Лазаровден.Пресъздавенето на старият български обичай е традиция в село Гара Бов и село Бов. Съгласно традицията, в деня на Лазаровден да дадат своята благословия тръгват момите, нагиздени с пъстри лазарски премени. По тях са нанизани парички, мъниста, а на главите си носят венци от цветя. Стопаните, облечени в традиционни носии, посрещат лазарките в домовете си и ги даряват с това, което е родила земята в този край. Според поверието, къща, в която са влезли лазарки е честита през цялата година. +Интересното за този обичай в бовския край е т.н. “мятане” на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е “здрава” годината като желязото и я дават на лазарките. Така хората в това малко селце пазят и предават традициите и обичаите на следващите поколения и ние трябва да се поучим от тях,защото трядициите - това сме ние. Така че,ако искате да си припомните близкото минало и да усетите духа му,заповядайте при нас!