В СВОИТЕ ЧУВСТВА, ДЕЦАТА НЯМАТ ВТОРИ ПЛАН В ПЪРВИТЕ ДВЕ ГОДИНИ ОТ РАЖДАНЕТО

Бебетата и децата са уникален феномен на понятието "искреност". Често пъти сме чували родители, които лекомислено определят настроенията и чувствата на своите деца, взимайки клишета от света на възрастните - например "моето бебе е истерично" не мога да се справя с него",  "не й вярвай- тя е хитрушана", "глезла, няма да плачеш", "недей да капризничиш, ще ядеш това, което е приготвено" и т.н. Така родителя прави първата крачка към неразбирнето на уникалната индивидуалност на своето дете, към отчуждаването от характера на своето дете, към невъзможността да се въоръжи с доброжелателност и търпение, за да приеме особеностите на неговия темперамент. Естествено е, че проблемите ще се задълбочават. За това препоръчвам на родителите няколко важни принципа, които имат отношение към неподправената искреност на малките човечета до нас:

1. Детето е с открито сърце към всичко, което го заобикаля. То просто няма житейски опит, за да хитрува.

2. Детето е щастливо ако почувства себеподобно до себе си, малко и безпомощно, та дори това да е плюшена играчка. Не го лишавайте от света на играчките. Не е задължително да бъдат скъпи.

3. Детето обича да бъде забелязвано. Не е глезотия неговото напомняне, че е сред възрастните и има нужда от тяхното внимание. То просто има усещания за своята различност.

4. Детето може да бъде и тъжно. Най- голямата грешка е да считате, че то капризничи с липсата на настроение. Това е неподправената реакция, чрез която ви сигнализира за своето състояние.

5. Детето обича необикновенното. Вдигайте го високо над главата си, така то ще може да усети вашето присъствие чрез доминантата на височината до света на възрастните.

В задъхания свят на родителите сред радости, трудности и тревоги расте плода на вашата любов. Нека не забравяме, че в началото то е голямо колкото един "лакът", а дълго време след като е дошло в нашия свят то достига само до коленете ни. Нека расте с любовта ни. В искреността на детето няма двуличност.