КЛЮЧОВИ ЕЛЕМЕНТИ В ЗАЩИТА НА МАЙЧИНСТВОТО НА РАБОТНОТО МЯСТО

 

/Базирани на К 183 на МОТ и Препоръка 191/

       Защитата на майчинството на работното място е юридически и социално признато заради приноса, който имат жените като раждат деца. МОТ първа приема като първостепенна важност защитата на майчинството с нейната Конвенция 3 от 1919 г. През 1952 г. е приета К 103 и през 2000г. К183. През 20 век много страни на национално ниво  приеха зъконодателство в защита на майчинството.

  1. Обхват: кой е включен?

      Защитата на майчинството се отнася до жени във всички сектори на икономиката или само до специфични групи. Като цяло обхватът е по-скоро стеснен, изключващ, отколкото включващ. Биват защитавани само омъжените жени или тези, които имат едно или две деца и т.н.

  К 183 е най-широкообхватната от досегашните конвенции на МОТ. Тя обхваща жени, които работят в селското стопанство и в неформалния сектор.

2. Отпуск: периодът на отсъствие от работа.

    Отпускът е най-обичайното преимущество, което се дава на жените. Тя може да бъде напълно платена, неплатена или частично платена. Това е свързано и с кариерата на жената, която губи възможности или умения при по-продължително отсъствие от работа.

     Целта на отпуската по майчинство преди и след раждането е да запази здравето на майката и детето.

    Продължителността на отпуската е различна в различните страни. В България към момента след изтичане на болничните преди и след раждането, е две години платен отпуск.

    Минимумът е шест седимици, приет като международен стандарт. Тенденцията е майките да предпочитат да вземат колкото се може по-дълъг отпуск след раждането.

    Акцентът е да се разшири защитата на майчнството в неформалния сектор, където жените губят много от възможностите да бъдат защитени. Същото може да се каже и за жените, работещи в селското стопанство или в частния сектор.

    Отпуск се полага и при осиновяване. Отпуск може да се ползва и от други членове на семейството, ако майката пожелае това.

3.Ползи за майката: медицински грижи по време на бременността, раждането, възстановяването плюс заплащане по време на отпуската.

      Горното цели да се запази здравето на майката и детето като се осигурява необходимото обслужване, което да бъде изцяло или частично безплатно.

    Кешовото плащане трябва да бъде достатъчно, за да осигури подходящ стандарт на живот на майката и детето.

Кой заплаща тези средства?

   В повечето страни заплащането се извършва от социалната осигурителна система. В някои случаи плащанията се разпределят между работодателя и работника.

 4.Здравна защита: защита за майките и техните бебета от опасности на работното място.

      Законът защитава здравето на жената и детето като осигурява грижа по време на бременността, покривайки разходите за медицинско обслужване и раждане, подпомага възстановяването след раждането и подкрепя продължаването на кърменето след като майката се върне на работа

5. Защита на работното място и недискриминация: запазване на работата, която жената е вършила преди да забременее или предлагането на подобна такава след отпуската по майчинство, забрана на дискриминация поради майчинство.

 

6. Почивки за кърмене: осигуряване на време за кърмене или изцеждане на млякото по време на работния ден.

    Въпросите, свързани с почивките за кърмене са:

  •   Броят на почивките за кърмене, разрешени в рамките на работното време;

        Тяхната честота и продължителност;

        Продължителността от време след раждането, през което може да се ползва почивката;

        Платени ли са или неплатени почивките;

        Счита ли се времето, прекарано в почивка за кърмене в работно време;

        Губи ли от дохода си работник, който ползва почивки за кърмене.

7. Улеснения за кърменето: място, където майката може да нахрани детето си или да изцежда кърмата си