8 април -посветен на последствията от навлизането на ГМО в храната

/по данни от чуждестранни източници/

 
      8 април се отбелязва като ден , посветен на последствията от навлизането на генетично модифицирани организми в храната. Дискусията се води на базата на диаметрално противоположни позиции- от пълна подкрепа до тотално отрицание. Особено важен е въпросът за последствията от приема на ГМО в периода на кърмене. Предлагаме ви базова информация за същността на ГМО.

    В България е приет Закон за генетично модифицираните организми /ГМО/. Този закон урежда обществените отношения, свързани с работата с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия; освобождаването на ГМО в околната среда; пускането на пазара на ГМО или комбинация от тях като продукти или съставка на продукти; пренасянето на ГМО; вноса, износа и транзита на ГМО.

    Генетично модифицирани организми (ГМО) могат да бъдат микроорганизми, растения или животни, чиято наследствена информация е изменена чрез генетично инженерна технология (нарича се още съвременна биотехнология1 или рекомбинантна ДНК2-технология). По своята същност тази технология представлява прехвърляне на точно определени гени3 от един организъм в друг, като двата организма може да не са от един и същи биологичен вид (напр. гени от бактерии в растения, от растения в животни или обратно). Като резултат се получават организми с нови качества, които в част от случаите не могат да бъде получени чрез естествено размножаване и стандартните техники на селекция или това би отнело много дълго време . Генетичната модификация се използва в земеделието главно за създаване на устойчиви на болести, неприятели и на хербициди4 растения, както и за подобряване на вкусовите и хранителните качества на продуктите. Генетично модифицирани храни (ГМХ): Генетично модифицираните храни се получават от или съдържат генетично модифицирани организми. Храните, получени от ГМО не винаги са генетично модифицирани. Например, полученото олио от ГМ соя с устойчивост на хербициди не се различава от произведеното от традиционната соя, тъй като съдържа само мастни киселини и никакви други съставки на ГМ растение. Друг пример са сирената, произведени с използването на химозин, получен от трансгенни бактерии, не се смятат за ГМ храна, тъй като трансгенния химозин по нищо не се отличава от този, получен от телешкия стомах. За получаване на сиренето се използва само пречистеният химозин, така че в продукта не попадат никакви части от модифицирания микроорганизъм. Цели на производството на ГМО Генетичното модифициране се използва в земеделието главно за създаването на растения, устойчиви на болести, неприятели и на широкоспектърни хербицидни препарати. Тези ГМ растения притежават агротехнологични характеристики, които намаляват производствените разходии понижават цената на получените продукти. Напоследък се създават ГМ растения, чиито нови характеристики5 са насочени към подобряване на вкусовите им качества, хранителната им стойност, удължаване срока на годност, създаване на храни-ваксини и на нискоалергенни храни. Пример за хранителен продукт с повишена хранителна стойност е т.нар. Златен ориз, разработен от международен екип от учени, който има повишено съдържание на витамин А (на това се дължи златистия му цвят) и на желязо. Трансгенните микроорганизми представляват голям интерес за хранителната и питейна индустрия. Те могат да се използват като стартерни култури или закваски в храни като сирене, кисело мляко, вино, хляб и месо или при процесите на ферментация за производството на ензими6 (напр. химозин, който се използва за производството на сирене и традиционно се съдържа в телешките стомаси), оцветители, органични киселини и др. За разлика от растенията опитите с генетично модифицирани животни са по- малко. От края на 80-те години Монсанто предлага говеждия соматотропин (хормон) като средство за повишаване на млечността на кравите. Методът прави фермерите по- конкурентоспособни, но среща и сериозна съпротива от професионалните асоциации и движенията за опазване на околната среда, както в САЩ, така и в Европа. По същото време идеите за генетично модифициране при кравите са свързани предимно с получаване на мляко с по-малко мазнини. По-новите изследвания (Нова Зеландия, 3 август 2001 г.) с млякото при кравите са насочени например към разрушаване на гена, отговорен за бета-глобулина (който участва при синтеза на белтъци предизвикващи алергии към млякото) или към въвеждане на човешки ген за белтък, съдържащ миелин, който изолиран от млякото може да се използва при лекуването на множествената склероза. При успешен резултат ще бъдат образувани специални затворени стада. По- малко са опитите със свине, овце и птици. До момента в Канада и САЩ има одобрени за отглеждане в контролирани водоеми ГМ риби, модифицирани с растежен хормон, за да се увеличи големината им.

Видове ГМО и ГМ храни Понастоящем всички ГМ растения на международния пазар, са създадени на основата на три главни признака:

 - устойчивост спрямо насекоми-вредители;

 - устойчивост спрямо вирусни инфекции;

 - устойчивост спрямо определени хербициди.

Съществуват също така ГМ растения с изменен хранителен профил и подобрени възможности за съхранение.

Най-широко разпространените генетично модифицирани култури по света са:

     соя;

     царевица;

      маслодайна рапица;

      памук.

По-малко застъпени са:

      картофи (устойчиви на колорадски бръмбар);

      тютюни (устойчиви на вирусни заболявания);

      домати (които могат да престоят по-дълго време на щанда);

      тиквички, папая.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

1 биотехнология - сбор от научни техники, включващи и генното инженерство, които се използват за създаването, подобряването или модифицирането на растения, животни и микроорганизми. Модерните биотехнологии позволяват на изследователите и селекционерите да обменят гени между организмите с голяма прецизност и ефективност.

2 ДНК - дезоксирибонуклеинова киселина; това е молекула, открита в клетките на живите организми и е отговорна за съхраняването и предаването на наследствената информация.

3 ген - участък от наследствения материал (дезоксирибонуклеиновата киселина, ДНК), определящ свойствата, които всеки организъм унаследява и може да предава в поколението си.

4 хербициди - химични препарати, които се използват в земеделските практики за борба с плевелите

5 характеристики (свойства, признаци) това са външни или вътрешни характерни свойства, които се предават в потомството като например големина, форма, вкус, цвят, продуктивност, устойчивост на болести

6 ензим - протеин (белтък), който регулира химичните реакции в клетките на всички живи организми