Декември

	Декември
	4 декември - ВАРВАРА, ЖЕНСКА КОЛЕДА, СВ. ВМЧЦА ВАРВАРА Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се разболяват. Празнува се за здравето на децата и стоката. В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета. Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка". За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата.
	6 декември - НИКУЛДЕН, РИБНИ СВЕТИ НИКОЛА, СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ Това е един от големите празници в българския народен календар. Той е в чест на светеца - покровител на водите, който пази хората от потоп и удавяне. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят (рибите, юдите, самовилите, халите, демоните). Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят (мъртвите) - на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола. В народните представи той е крилат момък с изключителна физическа сила, летящ над моретата и бдящ над моряците и рибарите. Другаде пък го изобразяват като старец с дълга бяла брада - такава е и християнската иконографска традиция. Вярва се също така, че св. Никола е патрон на търговците и кираджиите; помага на младите хора да се оженят. Най-важното място в празника заема трапезата в чест на св. Никола. На нея задължително трябва да има прясна риба, главно - шаран. Цялото семейство сяда на трапезата, а свещеникът я прекажда и после отрязва и взима опашката на рибника. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над трапезата. Трапезата не се вдига цял ден; семейството остава край нея, пеят се трапезни никулски обредни песни. Преданията гласят, че св. Никола спасил една гемия от потъване като запушил дупката й с шаран. Затова на трапезата той трябва да бъде основното ястие (останалите гозби задължително са постни - сърми, чушки, фасул, царевица; текат Коледните пости). Много тържествено посрещат деня на св. Никола и именниците.
	20 декември - ИГНАЖДЕН, СВЩМЧК ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ Според българската традиция най-важният обичай на Игнажден е *полазването*, идването на полазника. Още от предния ден стопаните са си избрали добър и имотен човек, когото с бъклица са поканили на гости. От сутринта най-възрастната жена приготвя обреден хляб, сготвя постни яденета за обяда. Когато полазникът дойде, първо отива до огнището, бърка с пръчица в него, разръчква жаравата и изрича благословия: "Колкото искрици, толко пиленца, яренца, теленца, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща!" Отговарят му: "Амин, дай, Боже!" После всички тържествено сядат на трапезата. Вярва се, че от Игнажден Божията майка се замъчила и ражда своя син Христос в коледната нощ. В някои райони смятат, че от Игнажден започва новата година, "зимното слънце започвало да се събира, та да си иде от нас, оти ишло лятното..." Някъде е прието, че от този ден започват Мръсните дни и траят до Нова година (Сурваки); затова спазват редица забрани. Празникът се чества и от именниците.
	Коледа Денят 25 декември днес се чества от християнската църква, като рождена дата на Исус Христос. Но малцина може би знаят, че някога този ден се празнувал от перси, гърци, римляни и други народи като празник на "нопобедимия слънчев бог". Християнската църква обявила този ден за Рожество Христово едва през 334 г. На обвиненията, че християните чествуват езически празници, техните проповедници отговаряли: "Но ние не го праз- нуваме като неверници, а заради оногова, който е дал слънцето". Коледа Почитането на слънчевия бог не било чуждо и на племената, които образуват българската народност - траки, славяни, прабългари. В негова чест те извършвали редица обреди и жертвоприношения. С въвеждането на християнството като официална религия на Българската държава, църковните празници се смесили с езическите обичаи и обреди. Според българското народно вярване на Коледа слънцето се ражда отново, за да даде живот на всяко живо същество. Някога Бъдни вечер, т.е. вечерта преди Коледа, бил един от най-тържествените празнщи, чествуван главно в семеен кръг. Тази вечер на трапезата се събирали само най-близки роднини, за да направят равносметка на изминалата година и да си пожелаят щастие през следващата.Приготовленията за тази вечер започвали преди изгрев слънце. Работа в дома имало за всички, като тя била строго разпределена по пол и възраст. Докато момите се връщали без да продумат дума с "мълчана вода" от извора, за да се замесят с нея обредните хлябове, момците с песни отивали в гората да отсекат бъдника. Бъдник се наричало дървото, което се слагало тържествено в огнището и горяло през цялата нощ като символ на вечния огън, земният заместник на слънцето, за който се вярвало, че пази дома от зли сили и болести. На този ден стопанинът на къщата излъсквал палешника, за да присъствува и той на коледната трапеза, като награда за труда му. На домакинята оставала най-важната задача - да приготви тържествената вечеря. Най-голямо внимание тя отделяла на обредните хлябове. От мекото тесто тя извайвала различни изображения, които символично представяли семейството, къщатa, xaмбapитe, дoбитъка. Пo-сpъчнитe жени моделирали резлични изображения на птици, животни и венчета от полски цветя. Тези хлябове се наричат краваи. С тях в късната нощ на Рождество дарявали коледарите, които идват да пожелаят здраве и благополучие в дома. Освен краваите се месели и други хлябове, като всеки от тях се посвещавал съответно на къщата, на овчаря, на нивата, на лозето, на градината и пр. Омесвала се и една голяма по- гача наречена Боговица, която се посвещавала на късмета на кьщата. В нея се слагало сребърна пара. Коледари Привечер, когато вечерята била готова, слагали тържествената трапеза. На нея тази вечер трябвало да има всичко, което земята е родила през годината: боб, леща, сърми с ориз, сушени плодове, орехи, вино... В една паничка слагали семена от жито, примесено с пепел, а под трапезата поставяли слама. Това се правело, за да има плодородие през идващата година. Централно място на тържествената вечеря заемала Боговицата. Питата се разделяла на толкова парчета, колкото били членовете на семейс твото, като едно се оставяло под иконата. На когото се паднела парата от погачата, вярвали, че той ще бъде късметлията през годината. Тази вечер всеки трябвало да хапне от чесъна останалото да носи в пазвата си, за да го пази от зли сили и болести. От пепелта и житото хвърляли в хамбара, за да не заболяват посевите през лятото. Сламата отнасяли на другия ден на нивата, за да я пази от зли магьосници, обирачки на плодородие. Поверието повелява тази вечер всеки да счупи по един орех, за да види какъв ще му бъде късмета през годината - ако орехът е пълен, считали че е на добро, ако е празен - вярвали че е на болест. Най-тържествената част от вечерята било прикъдяването на трапезата, което извършвал стопанина на дома. В случая на место кадилнице използували най-свещенния уред за селянина палешника. На него домакинята поставя миризливи коренчита и три въглена, като единия се нарича на къщата, другият - на нивата, а третият - на добитъка. С палешник в ръка стопанинът прикъдя вал поред всички стаи в къщата, стопанските огради в двора и тралезата като благославял: Да се ражда пшеница, на път и под път и на бял камък. Да се ражда вино, на път и под път и т.н. След свършването на тържествената вечеря трапезата се прибирала, но никой не лягал. Тази нощ не се спяло, тъй като трябвало да пазят да не угасне огънят в огнището и да посрещнат ко ледарите. Техните песни еквали в полунощ и огласяли селото със звучните си мелодии.Коледарите били само млади момци, ергени, водени от един по-възрастен. За тази вечер те се приготвяли много преди праз ника, тъй като трябвало да разучат предварително песните. Коледа рите изпълнявали специални песни посветени на всеки член на семейството. Коледарите били посрещани като скъпи гости във всеки дом. Поздравявали ги с "добре дошли" и ги дарявали със специялно при готвения "вит кравай", зясипвали ги с жито, за да има плодородие през идващата година, давали им от всичко, което имало за ядене в къщата. А те се отблагодарявали за гостоприемството с песни и благословии.
	Сурваки В народия календар Нова година /1 януари/ е известна като Сурваки или Васильовден. Някога този ден се считал за един от най-големите семейни празници. Вечерта срещу Нова година около трапезата се събирали само най-близки роднини, т.е. семейство то - баща, деца, внуци, снахи. За тази вечеря стопанката на дома подреждала грижливо софрата с точно определени ястия. Върху пъстротъканата покривка слагали свинска глава и пача, орехи, чесън, кромид лук, мед, вино, ракия. Сурвачка Централно място на трапезата заемала погачата. В тази питка се поставяла сребърна пара. След като се прикади трапезата от стопанина на дома, питата се разчупва на толкова парчета, колкото са членовете на семейството. После гледали на кого ще се падне парата, за да видят кой ще е късметлията. Стопанинът на дома откупвал парата от него и я носел в кисията си до следващата Нова година. Освен погача на новогодишната трапеза имало винаги и баница с късмети. Тази вечер всичко, което било сложено на масата трябвало да се изяде, за да не сметнат духовете, които витаели наоколо, че в къщата има нещо излишно". Само момите запазвали по едно късче от новогодишната баница, за да го сложат под възглавница та. Смятало се, че когото сънуват тази нощ, за него ще се омъжат през следавщата година.Един от най-веселите обичаи, определили името на празника, е сурвакането. Сурвакарите били 15-16 годишни момчета, които в нощта срещу Васильовден чакали да мине "глуха доба" и щом пропее ели първи петли тръгвали по къщите на селото. Всяко момче носело по едно дряново клонче, украсено от него с пъстроцветни или са мо с червени конци, кравайчета, пуканки, червени чушки. Сурвакари те посещавали всеки дом в селото, като шибали здраво със сурвак ниците наред млади и стари изричайки благословия за здраве и плодородие: Сурва, сурва година, весела година! Голям клас на нива, червена ябълка в градина, Живо здраво до година до година до амина! Вярвало се, че живителната сила на дряна, който първи цъфти през годината, ще даде живот и здраве на сурваканите. Затова сурвакарите удряли най-силно старите хора. В някои краища на България по Нова година из селата ходели мъже, които пожелавали здраве, щастие и плодородие на хората и изпълнявали различни забавни игри със символичен смисъл. Някога празнуването на Сурваки продължавало два дни. Накрая на този весел празник хората се събирали на площада в селото и под звучните извивки на гайдите и равномерните уда ри на тъпаните играели до късно вечерта бурни хора, изпълващи сърцата им с радост и надежда за бъдещето.
	Мръсни дни Мръсни дни, погани дни, караконджолови дни - това са част от названията, с които народът нарича периода от Бъдни вечер до Водици, 6 януари. Народното вярване утвърждава, че през тези дни от незнайни места идват различни зли сили, като вампири, таласъми, караконджоли, за да пакостят на хората. Най-опасен сред тях бил караконджо, митично същество, което според представите при личало на кон с човешка глава, четири крака и криле. Караконджо се явявал пред хората само през мръсните дни. Той можел да се превръща ту на куче, ту на котка, а също и на черен човек. Според вярването караконджо живее в дълбоки пещери, запустели къщи, край воденици и по стари дървета. Тези свои обиталища той напускал на Бъдни вечер, още щом се прикади трапезата, за да броди по гътищата и улиците в потайна доба - от полунощ до първи петли. Вярвало се, че той дебне укъснялите пътници по друмищата, хвърля им се на гърба, възсяда ги и ги мъчи. завлича ги в дъбоки пропас ти или ги дави във ъирове. Ето зощо през поганите дни не трябвало да се излиза нощем. Зa запазени от тяхното зловредно влияние се считали само коледарите. През тези дванадесет дни не се прави помен, не се ходи по седенки, не се правят годежи, не се вдигат сватби. За да се предпазят от злите питични същества зашивали в дрехите си чесън. Друго средство за пропъждане на злите сили според вярването би ло огъня. Ето защо през мръсните дни огънят в огнището се под държал непрекъснато разпален, тъй като се считало, че той притежава вълшебната сила да пропъжда надалеч вилнеещите зли духове. Във връза с вярването в магическата сила на огъня в някои селища на страната вечерта срещу Сурваки на площада в селото палели голям огън, който горял три дни и три нощи. Вярвало се, че всеки трябва да притури дърво към този огън, за да е здрав през годината и да е тя богата и плодородна. Вероятно обичаите, свърза ни с огъня през мръсните дни са един вид слънчева магия, имаща за цел да подсили неговата светлина, за да се съживи отново при родата за нов живот. През мръсните дни се спазвали различии забрани, които според поверието трябвало да предпазят хората от различни злини и болести. Така през тези дни женито не предели, не тъчели, не миели, не чистсли, не се къпели за да не заболеят от различни болести. Тези забрани били свързани с вярването, че през този период водата още не е кръстена и затова е опасна. Ето защо когато къпе ли доте, слагали във водата въглен, за да я пречистят чрез огън. Ако през периода от Бъдни вечер до Водици се родяло дете веднага го "лекували", за да не се превърне в караконджо или да го залюби змей когато порасне. "Лекуването" ставало от три жени, които се качвали на комина на къщата и там за един ден из придали прежда и изтъкавали платно, от което ушивали на детето риза, с която го обличали. Прогонването на караконджоловите дни ставало на празника Водокръсти /5 януари/. Тогава по къщите обикалял свещенник и ръсел с босилкова китка. Заедно с него по селото ходели "старци" с маскирани лица, които правели различни смехории и изричали благословии. Според представите на нашия народ карнавалните игри, в които участвували само мъже, имали силата да пропъждат надалеч злите сили. Минел ли овещенника и старците на този ден, считало се че нечистите духове са прогонени надалеч. Обичаите и представите за мръсните дни имат твърде архаична основа. Според изследователите на народната култура тези дни са свързани с митологичните представи на народа за преходните периоди. В случая отминаването на есента и идването на зимата. Според вярването на много народи през тези дни космическия ред се нарушава и затова на земята идват различни зли сили. Като време на преход се считало, че това е най-подходящия момент за гадания, предсказания и магии, за плодородие, успешна женитба, за здраве и благоденствие през идваща година. /Народни вярвания и обичаи/
	Още празници през м. декември 01.12.• Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988). 03.12. • Международен ден на инвалидите (от 1992). 05.12. • Свети Сава Освещени. Православен църковен празник. 06.12. • Свети Николай Чудотворец (Никулден). Православен църковен празник. • Ден на дарителя. 08.12.• Ден на българската студентска младеж. 09.12.• Зачатие на св. Анна. Християнски църковен празник. Празник на майчинството. 10.12. • Международен ден на правата на човека (от 1948). 26.12. • Събор на Пресвета Богородица. Християнски църковен и официален празник. • Ден на бащата (от 1997). 27.12.• Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на православната християнска църква.