:::  Раждането е нещо опасно и болезнено

  
Какво представлява естественото раждане
      Поради това, че в съвременната акушерска практика напълно са изкривени естествените механизми на протичане на раждането, съществува голяма неяснота в определяне на самото понятие “естествено раждане”. У нас това означава неусложнено раждане, което е протекло с минимална намеса. Но в действителност естествено раждане е това, което протича в съответствие със заложената от природата генетична програма на човека. Науката етология, изучаваща майчинското поведение при животните и при човека, помага да се разберат основните закономерности при естественото раждане.

Как са изучавали естественото раждане?
     Тоталното внедряване на механистичния подход в акушерството доведе до пълна загуба на представите за това, че раждащата жена въобще може да има някакво поведение. Когато в резултат на изучаване на майчинското поведение при животните беше изяснено, че това е доста твърда схема, отклоненията от която завършват със страдание или гибел на потомството, погледът на изследователите се обърна към човека. Пред учените изникна въпросът какво е майчинското поведение при човека и какво значение има то за развитието на появяващите се на бял свят деца.

     Още през 30-те години на ХХ век известният английски акушер Грантли Дик-Рийд започнал да провежда ражданията, позволявайки на жената да се държи по-свободно, отколкото е било прието в медицинската практика и постигнал практически пълно обезболяване. Това направление на акушерството започнало да се прилага и от други изследователи. В някои европейски клиники още през 50-те години са позволявали на родилката дасе движи при контракциите, да си избира поза за напъните, да кърми детето още в първия час след раждането. Сега задачата на изследователите била не да покорят стихията на раждането, а да достигнат пълно съответствие с биологическата даденост. Учените стигнали  до заключение, че раждането не е само физически акт, а естествен психо-физиологичен процес с висока степен на сложност. Ако раждането протича в съответствие с тези сложни закономерности, то, независимо от неговата продължителност, всички неприятни моменти бързо се забравят. Резултат от естественото раждане е продължителен положителен импринтинг, който по принцип е невъзможен, ако раждането протича по друг начин.

     Тъй като раждането се регулира от нервната и ендокринната системи, психологическата компонента тук играе важна роля. Именно психологическото състояние на жената в болшинството от случаите определя хода и резултата от раждането. Хормоналните и психическите процеси, протичащи в организма на родилката, от своя страна влияят върху поведението й. Освен това трябва да отчетем, че поведението на жената в хода на раждането спада към реликтовите, безусловни форми на поведение, определени генетически и регулирани от несъзнателната част на психиката. Затова поведението на жената по време на раждане не се поддава на контрола на съзнанието.


Хормонален баланс
     Инстинктивното поведение на жената по време на раждането се обуславя от особения хормонален баланс в нейния организъм. Хормоните, регулиращи раждането, са многофункционални и влияят върху физиологичните процеси, емоционалното състояние, паметта и поведението. Например хипофизата произвежда окситоцин, който подпомага контракциите и в последствие - забравянето на болката. Надбъбречните жлези произвеждат хормони, които усилват контракциите. В същото време се отделят ендорфини, които позволяват раждането да протече самопроизволно, но действат и като болкоуспокояващо средство, потискат безпокойството и способстват за достигане на състояние на цялостно удовлетворение. Под въздействие на ендорфините жените често по време на раждане се държат така, сякаш са приели наркотик. В промеждутъците между болезнените контракции те се чувстват добре. При естественото протичане на раждането много жени могат да изпитат истинско състояние на екстаз.

Болкоуспокояващите синтетични аналгетици, използвани в медицината, влизат в конфликт с ендорфините и изменят сложния естествен хормонален баланс. С това до голяма степен се обяснява защо много жени се чувстват зле по време на раждането и след това. Установено е, че при жени, на които по време на раждането са вкарвани наркотици, подобни на ендорфина, раждането е по-продължително и по-трудно, отколкото тези, при които нивото на ендорфина е естественото. Естественият хормонален баланс през време на раждането е много крехък и затова всяка необоснована намеса, например приемане на каквито и да било препарати, може да го наруши и да доведе до патологична родова дейност. Даже такава “невинна” процедура като пробиване на мехура, скокообразно променя съотношението на хормоните и може сериозно да наруши естественото протичане на раждането.

Психическото състояние на родилката
     Психическата подготовка на жената за раждане преди всичко се състои в освобождаване от страховете, тъй като именно те правят раждането болезнено, неблагополучно и дори драматично. Най-добре протича раждането, когато жената е спокойна и отпусната и може по-добре да усеща нуждите на своя организъм.

     Върху психическото състояние на жената много силно влияят моделите, възприети през бременността. От литературата жената може да получи грешни представи - да идеализира или да драматизира раждането. Общоприетото у нас мнение за раждането като твърде неприятно и опасно изживяване, е далече от истината. Някои курсове пък учат жената как да контролира своето тяло, чувства, дишане, а не да се вслушва в усещанията си.

Винаги ли болката и раждането вървят ръка за ръка?

     Как е възникнала представата за болезненото раждане? Книгите и филмите имат огромно влияние върху общественото съзнание. Ако авторът, описвайки раждането на главната героиня, иска да заинтересува читателите, той препълва епизода с напрежение, драматизъм, страдания и мъки. Така се съдава усточиво обществено мнение, което се затвърдява с разказите на приятелки и познати.

     През 50-те години на ХХ век английският акушер-гинеколог Грентли Дик-Рид след дългогодишна практика в Англия и Африка си задава въпросът защо представителките на някой култури раждат леко, други - в стенания и мъки. В своята книга “Раждане без страх” той пръв проследява връзката между страхът от болката и самата болка. Той пише: “Страхът от болката провоцира противопоставяне на работещите мускули на матката, увеличава напрежението и възниква болка. Такава последователност се наблюдава във всички подобни ситуации. Например: изпитваме нужда да посетим тоалетната, но нямаме тази възможност. Не се осмеляваме да отпуснем мускулите, които държат сфинктера затворен и продължаваме да изпитваме болка, често много остра, докато не ни се предостави възможност да изпразним препълнения пикочен мехур.... Матъчните контракции не трябва да създават никакви болезнени усещания, ако не са съпроводени от страх и напрежение. За подготвените пациентки раждането е свързано само с усещане на разтягане, силен натиск, дискомфорт...

     Всичко, което предразполага към отпускане на тялото и спокойствие на духа, стимулира отделянето на ендорфини (хормоните на радостта), които са естествени болкоуспокоители. Съществуват поне седем типа ендорфини, при това някои от тях имат не по-малка сила на въздействие от инжекция морфин.”

     Значи, организмът на жената може сам да изработва болкоуспокояващи. Но механизмът на отделяне на ендорфини е много крехък, зависи от общото емоционално състояние на родилката. Безпокойството може да попречи на отделянето на тези естествени аналгетици.
 

Oт къде идва болката?

     Фзизиологичният смисъл на всяка една болка е един – тя дава на организма информация за нарушаване на естествените процеси. Само по себе си раждането не е нещо разрушително за организма на майката, то е съвсем естествен процес. Мускулите на матката имат малко болкови рецептори.Най-често болката възниква в мускулите около матката и се локализира низко долу в корема или в областта на кръста. Реалната причина за родилните болки е мускулното напрежение, което пречи на нормалните физиологични промени, протичащи в организма на жената по време на раждането. Страхът от раждането, тревогата и безпокойството увеличават мускулното напрежение нараства, все едно жената се съпротивлява на разкритието на шийката и на движението на детето, а в същото време матката с всички сили го изтласква – майката сама затваря вратата пред раждащото се дете.

     Освен това, страхът и напрежението водят до отделяне на катехоламини (хормоните на страха). Под тяхно въздействие кръвта от матката се съсредоточава в ръцете и краката, тъй като страхът и напрежението готвят тялото за сражение или бягство. По този начин се нарушава нормалния достъп на кислород до матката. Недостикът от кислород, а с него и болката, може да е резултат и на неправилното дишане. До мускулите не стигат достатъчно ресурси и възниква болка.

     Въпреки разпространеното мнение всички хорат имат приблизително еднакъв праг на болката. Различно е възприятието на болката. Това, което за едни е само лек дискомфорт, на други може да се стори, че е нетърпима болка. Освен това, възприятието може да е различно в зависимост от обстановката. Зъбоболът през нощта ни се струва ужасен, но ако гледаме интересен филм, става почти незабележим. Стресът и безпокойството засилват възприятието.
 

Какво да правим?

     Страхът от болката ни кара да се напрягаме предварително, което води да възникване на болка. Силната болка ни плаши още повече, напрежението се увеличава, болката се засилва и т.н., и т.н. Какво да правим? Трябва да разкъсаме тази верига, да премахнем едно от звената й.

     Ако ви заболи, не трябва да търпите, превивайки се, със стиснати зъби. Движете се, учете се да се ориентирате по своите усещания. Не се паникьосвайте и не се съпротивлявайте на болката, а се опитайте да разберете защо ви боли: може би не се отпускате достатъчно, страхувате се, дишате неправилно и се нарушава достъпа на кислород до работещите мускули. Или не чувате тялото си, което иска да заемете друга, по-удобна поза.

     За да реагирате правилно на болезнените сигнали и за да можете да ги преодолявате, трябват знания за протичането на раждането, за характера на усещанията, за възможните варианти на поведение. По време на бременността прочетете съответната информация, посетете специалните занятия за бъдещи родители.

     По време на раждането прехвърлете вниманието си от своите неприятни усещания върху тези на бебчето. Раждането има много по-силно и много по-важно значение за детето, отколкото за майката. Жената разбира смисъла на процеса и може съзнателно да влияе върху него, докато детето не знае какво се случва с него, то е много по-уязвимо в този момент.

     Гответе се за раждането, посрещнете го без страх и помнете, че това е много силно емоционален момент, който при правилен подход може да стане най-прекрасния в живота ви.

Полезни съвети:

  • Не слушайте “кошмарни разкази”. По-добре потърсете литература за безболезнено раждане.
  • Не се настройвайте, че страшно ще ви боли. Гответе се за некомфортни усещания, но изучете начините за преодоляването им.
  • Учете се да отпускате тялото и да премахвате лошите и тревожни мисли.
  • За да намалите безпокойството постарайте се предварително да посетите мястото, където ще раждате, и да се запознаете с лекаря, който ще присъства при раждането.
  • Отнесете се към раждането като към вид творческа работа, с която обезателно ще се справите.
  • Мислете за детето. Помагайте му да се придвижва напред. В този сложен момент опитайте да го убедите, че го очаквате с разтворени обятия, че ви чакат чудни мигове заедно.
  • Представете си, че се разтваряте като цвете. Това ще ви помогне да не се съпротивявате на разкритието, а да му помагате.
     Фантазирайте. Може да си представите болката или страха като голям захарен памук, после ги смачкайте на мъничка топка, упаковайте я в цветна хартия, завържете я за един балон и наблюдавайте с усмивка как балонът отнася неприятностите далеч от вас.

Обстановката при раждане
     Всички живи същества търсят за раждането на потомството си най-безопасното място. Самките се устройват по такъв начин, че по време на раждането никой да не ги безпокои. Животните обикновено търсят уединено, тъмно и топло място, без въздушно течение. Жената също се чувства по-добре при раждане, ако около нея обстановката е уютна, няма дразнещи цветове, ако е топло и тихо. Желателно е в помещението да няма силни или резки звуци, миризми, да няма опасност от влизане на хора и вмешателство. Добре е, ако са под ръка необходимите храни и напитки.

Партньорите при раждане
     При много жени се появява желание по време на раждането да присъстват един, двама или трима души и това е напълно естествено. За живите същества, живеещи на групи, пълното уединение при раждането не е характерно, на него по принцип присъстват роднини. Това създава усещане за защитеност. Самките на шимпанзетата и на горилите се отделят от групата и раждат в присъствеито на 1-2 самеца. Стадните животни (слонове, антилопи) изобщо не се отделят от групата.
     При човека също се наблюдава желание за усамотяване и раждане в присъствието на 1-3 партньори, на които жената има най-голямо доверие. Естествено ще бъде раждането, ако в обстановката липсва нервно напрежение и дискомфорт.


Инстинктивно поведение на родилката
     По време на раждане жената се вглъбява в себе си, изживява промени в състоянието на съзнанието. Тя интуитивно си търси удобна поза. Най-успешно е раждането, когато най-малко е подложено на съзнателен контрол. Това поведение включва естествено дишане, издаване на звуци, смяна на позата и движение. Благодарение на генетичния механизъм, тези действия са съгласувани с голяма точност. Изкуството за оказване на помощ при естествено раждане се състои в умението да дадеш на жената възможност да се държи максимално свободно, което помага за включване на несъзнателните механизми на саморегулиране на раждането.

Дишане и викане на родилката
     С постепенното усилване на контракциите, дишането на родилката се активизира, което по-късно може да се прояви във вид на стонове и викове. Това е нормално физиологично явление, имащо невро-ендокринна основа, а не е израз на страдание или проява на нетърпение. Звуците, издавани от жената, подпомагат раждането.

Всекидневните физически натоварвания на съвременната жена често са недостатъчни.
     За да може организмът без напрежение да регулира дълбочината и ритъма на дишане по време на раждането, необходима е известна подготовка. Редовните занимания с прости дихателни упражнения разширяват възможностите на дихателната система. В решителния момент, изискващ напрежение на всички жизнени сили, естествените механизми на активното дишане, стоновете и виковете ще се включат автоматично, без усилия от страна на родилката. За организма това ще бъде не екстремно, а привично натоварване.

Положение на тялото и пози
     В хода на раждането жената нееднократно сменя положението на тялото си за облекчаване на болките и за регулиране на скоростта на протичането му. От позата и динамиката на движенията зависи дишането на родилката и характера на издаваните звуци. Основните пози и движения при раждане са: на колене, клекнало положение, седнала, права, ходейки, наведена. Но най-добрата поза при раждане е тази, която ще избере сама родилката. Задължителното използване на някаква поза би й наложило механично изпълнение и би попречило на оптималното положение за раждане.

Заключение
     Оказва се, че не всяко леко и безболезнено раждане може да се нарече естествено. Естествените механизми не могат да се включат, ако жената е скована, напрегната или действа според предварително заучена схема. Ако спокойствието на жената е резултат от самоконтрол, то несъзнателните механизми за регулиране на родовата дейност няма да проработят. И макар че раждането в този случай може да протече леко, удобно за околните, жената няма да се възползва от предимствата на естественото раждане. Същият резултат се получава, ако тя не се справи сама с болката, а с помощта на анестезия.

    При естественото раждане обикновено жената забравя за болката. Но това не е най-важното. Същите тези механизми, които позволяват на жената да се справи с неприятните усещания по време на раждането, включват и мощния майчински инстинкт, който при друго развитие на събитията просто не се включва. Възприето е, че този инстинкт е присъщ на всяка майка, но това съвсем не е така. Както и за всеки друг инстинкт, необходими са определени биологични механизми за неговото включване. Естественото раждане е точно такъв механизъм и то създава необходимата основа за бъдещите отношения между майка и дете.

* * *

От “Щастливи рождени дни”, Мерилин Моран

“Биологично жената е така устроена, че да изпитва удоволствие не само когато се люби, но също при раждане и кърмене. …Раждането предлага удоволствие от множество приятни усещания (при ритмичните контракции на матката в началата на раждането, когато жената е отпусната и спокойна) и интензивните усещания при кулминацията на раждането (да, точно като оргазъм), когато бебето се плъзва във вашите очакващи ръце.”

“Това раждане беше не само безболезнено, но и приятно. Не бяхме чели за такова нещо и много се изненадахме. Докато бебето излизаше, разбирах от погледа и звуците на Джийн, че тя изпитва върховен оргазъм, който се повтаря отново и отново. Колко различно от болката и агонията на конвенционалния мит! По-късно попитахме един близък доктор за това - “Да, виждал съм го няколко пъти. Възможно е дори много жени да изпитват оргазъм при раждане, но го считат за болка, защото усещанията са много интензивни и нищо не може да се сравни с това и защото са подготвени да очакват болка.”

От “Първа духовна помощ при бременност и раждане” от д-р Джууст Миърлу

“Удоволствието при раждане може да е начало на много добри семейни отношения. Знанията ни за възпроизводството показват, че би трябвало да има биологична причина удоволствието при раждане да е свързано с това, което е най-добро за детето.”

“Раждането има много общо с оргазма: отделя се хормонът окситоцин, има контракции на матката, зърната на гърдите набъбват и би могло да се изпита усещане за оргазъм.”

* * *

http://www.roditeli.info/family/statia/strah/