Moята история (друга опитност с ЕС)

 

     Едно нещо, което вече трябваше да съм научила, е да бъда внимателна на кого се смея и подигравам защото може да ми се върне някой ден.

     Винаги съм смятала за добра идея употребата на платнени парчета вместо памперси. Бях отгледана с такива, сестра ми също, спомням си неприятното усещане да наблюдавам как мама оставя децата й да стоят в мръсните пелени, защото трябва непрекъснато да ги сменям час по час. Все пак употребата на плат вместо памперси ми допадаше повече; винаги съм имала силно чувство за отговорност към природата, подсилено по време на работата ми към Грийн Пийс (Greenpeace), като ученичка. Вече бях разбрала, че памперсите са вредни за Земята.

     При все това, платът също не ми изглеждаше като най-добрата алтернатива, защото изразходваше вода, електричество, а също така и перилни препарати, които в крайна сметка пак тровеха Земята.

     Когато за първи път се натъкнах на странен уебсайт, обясняващ, че можеш да отглеждаш бебето си без памперси, си представих къща, смърдяща на урина, недодялани родители, облечени в груби дрехи, напикани тук и там и голи деца, тичащи около тях. Е, помислих си, добре e да знам, че там някъде има хора, по-луди от мен и се разсмях на абсурдната картинка. Препратих сайта на няколко приятели и го забравих.

     После забременях. И не можех да спра да мисля за този уебсайт. Отворих го още няколко пъти, проследих връзките към други сайтове, които говореха за същото нещо. В крайна сметка се предадох и поръчах книгата Тренировка на гърне за бебета. Въпреки че първоначално заглавието ме отблъсна (представях си, както мнозина незапознати с метода, че бебето бива насилвано), аз жадно погълнах цялата книга на един дъх и когато я завърших, бях напълно убедена, че това е моята алтернатива. Лаури (авторката) говори за жени от най-различни раси и култури, които имат чудната способност да се настроят на вълната на бебетата си така хармонично, че да знаят кога бебето им има нужда да се облекчи и да му помогнат да го направи.

     Започнах да гледам на бебетата с памперси по съвсем различен начин, докато четях как децата щат-нещат трябва да се научат да не обръщат внимание на усещането, че ежедневно са наакани и напикани и че това продължава 2-3, че и повече години. За първи път аз наистина осъзнах, че бебетата са опаковани в собствените си телесни отпадъци. Знам някои майки, които твърдят, че веднага сменяли памперсите след като се замърсят, но знаейки от опит колко често децата пишкат през нощта или докато спят, за мен беше ясно, че дори най-старателната майка оставя децата оплескани. Сетих се по какъв начин обществото ни реагира на възрастни хора с памперси (със съжаление и антипатия) и начина, по който реагираме на децата, поставени в същото положение на немощните възрастни - че това е нормално.

     Когато се роди синът ми, бях доста нервна относно изпробването на ЕС с него. [* - Elimination Communication - начин на общуване с бебето, чрез който се изгражда двустранна връзка и родителя разбира/усеща нуждите на бебето] Да, бях чела и мислила за това, говорих със съпругът ми (той нямаше нищо против да опитаме), но НИКОГА не го бях ИЗПРОБВАЛА. Изчаках да си тръгне свекървата и да останем сами, поставих двуседмичният ми син на малко детско гърне Baby Bjorn, казах (чувствайки се много глупаво) пишшшш, пишшшшшш и почаках Не минаха и 10 секунди и чух най-удивителният звук! Синът ми, роден преди 2 седмици, когото внимателно държах на гърнето, пишкаше! Веднага извиках съпруга си и гордо обявих, че сме се изпишкали в гърнето. Същия ден по-късно, когато той се върна вкъщи от работа, воден от интуитивно усещане, задържа синът ни на гърнето и, отново, той се изпишка. Двамата бяхме убедени и никога повече не се усъмнихме в ЕС.

В момента, докато ви пиша това, синът ми е вече на 6 месеца. През последния месец ние преминахме към почти 100% акуратност с ЕС, което значи, че почти 100% той е без памперси. Все още използваме парче плат като резервен вариант, когато сме на гости с бебо или когато отивам някъде, където знам, че няма тоалетна под ръка. Все повече откривам, че синът ни желае и може да комуникира с нас за нуждите си и дори да изчаква, докато го сложим на гърнето. Наскоро бяхме на гости в приятелско семейство извън града за 4 дена. За това време изцапахме всичко на всичко 4 пелени и то аварията стана не защото малкият не си каза, че му се ходи, а защото не бяхме около него да видим, че ни сигнализира.

ЕС съдържа три важни компонента:


Синхрон

     Това е понякога най-лесният начин да започнеш. Още от началото забелязах определена последователност при сина ми - обикновено пишка 5 минути след събуждане, 10 минути след сукане и т.н. Той също така, общо взето, има нужда да пишка всеки 30-45 минути след събуждане, независимо дали суче или не. Въпреки, че се опитвам да върша нещата по часовник е полезно да знам, че има определени моменти, когато той вероятно ще се изпишка.

Интуиция

     Отначало ми беше трудно да приема изявленията на други родители, практикуващи ЕС, че чуват думата пишшшш, или имат чувство, че им се ходи до тоалетна, когато бебето иска да се облекчи. Но след като практикувах 6 месеца ЕС със синът ми, сега усещам майчината си интуиция много по-фино настроена спрямо него и безброй пъти ми се е случвало без видима причина, просто да усетя, че му се ходи и без грешка той всеки път имаше нужда. Ако се случваше да пропусна, то беше, когато пренебрегвах интуицията си.

Условни знаци и комуникиране

     Под работа с условни знаци се разбира да възпроизведете звук с уста или някакъв знак всеки път, когато видите, че детето ви се облекчава. В даден момент то ще свърже действието ви с процеса на изхождане и ще започне да използва тези знаци, за да ви сигнализира. Ние използваме псссс псссс за пишкане и звук като хъммм хъммм за акане. Използваме също знак от езика на глухонемите за гърне.Синът ни, на 6 месеца, винаги отговаря на сигнала за пишкане. Понякога, ей така, седи на гърнето, но не пишка, просто си играе, докато не му дадем сигнала и в този момент виждаме с очите си как той отпуска мускулите на мехура си и се изпишква. Сега се смея, когато чета книгите за отглеждане на деца и трениране на гърне, които набиват в главите на родителите митът, че бебетата нямали мускулен контрол върху сфинкстера и мехура си нещо, което за мен е очевидна неистина.
     Комуникацията означава двустранно общуване между теб и детето ти. Това включва съзнателност за вербалните и невербалните му комуникативни сигнали. Синът ми винаги се тормози неспокойно, когато има нужда да се изпишка. Често пъти той престава да суче и се вглежда в очите ми. Понякога издава леки грухтящи звуци, ако му се ака. Вярвам, че той също комуникира с мен телепатично. Възможността да знам, кога ще се събуди, кога иска да суче или да се облекчи, създава една силна връзка помежду ни, позволява ми на отговарям любящо на нуждите му без да има плач и сърдене.

Ползата от ЕС за семейството ни беше многостранна.

     Първо, тя ни сближи с детето и ни позволи да комуникираме с него. Тя позволява да се отнасяме към детето с уважение и респект. Аз истински вярвам, че единствената пречка за широкото прилагане на ЕС е неразбирането и неправилното й тълкуване. Също както са потънали в забвение храненето на бебето по негово желание (а не почасово), спане заедно с него или пеенето на люлчини песни. Малкият човек не заслужава да кисне в собствените си нечистотии. А чрез ЕС родителят дарява уважение и респект на детето, разбирайки нуждите му. Все повече хора осъзнават това.

      Второ, избягват се всичките странични ефекти от пелените и памперсите - подсичане, алергии към сапуни и прахове, претопляне и т.н. Също така, седенето в собствените си телесни отпадъци има и негативен психологически ефект - детето се научава да не обръща внимание на долната част на тялото. Чувствам, че са възможни неблагоприятни ефекти от по-слабото осъзнаване на тези толкова чувствителни части на тялото.

     Трето, аз вярвам, че това е естествената връзка родител-дете, изначално дадена от природата като най-хармонична и цялостна. Без значение дали вярвате, че сме плод на еволюция или сме създадени, видимо е, че си вредим когато вървим против собствената си природа. А когато изберем да живеем в съзвучие с тази създадена/еволюирала природа, телата ни оперират по-плавно и хармонично. Общувайки с родители от други държави разбрах, че ЕС е начинът, по който децата са били отглеждани хиляди години. Културата използвай и хвърляй, налагана от запада, е неуважение към Земята и към бъдещите й стопани - нашите деца. Нашите разбирания са, че трябва да намалим количеството на ресурсите, взимани от Земята и да рециклираме което можем. Откакто използваме ЕС, драстично намалихме количеството вода, електроенергия и перилни препарати, които използвахме.

     Повярвайте ми, ако ме бяхте попитали преди година, никога не би ми минало през ума да посветя време и усилия да разказвам на другите за ЕС. Но нашата история в никакъв случай не е уникална. Нямаме някакви специални дарби, нито пък имаме повече време от другите родители, дори не сме маниаци на тема екология. Но от други опитали ЕС чуваме, че в началото реакцията им варира от удивление до насмешка, която постепенно се превръща в интерес и накрая в приемане.


Добавка: Октомври 2002
     Не мога да повярвам, вече измина година, откакто се роди синът ми. И не мога да повярвам, че последния път, когато се подмокри през нощта, беше някъде през лятото; последният път, когато пропуснахме пиш в гърнето, беше преди няколко седмици. Той е на 12 месеца и няма никаква нужда от памперси, дори за аварийни случаи; нямам вече спомен, кога се е наакал за последен път, така, че го смятам за трениран на гърне. Той все още не може да се качи на тоалетната, но ясно си казва, когато има нужда от нея. Чувствам се благословена да съм така финно настроена в хармония със сина си, чувствам, че съм отговорен родител заради откриването на ЕС. И сега, когато виждам да сменят памперсите на деца на неговата възраст, съм МНОГО БЛАГОДАРНА, че не се уплаших от ЕС и го изпробвах.
Бъдете благословени!

Добавка: Октомври 2003
    
Нашият невероятен малък господин ще е скоро на 2 годинки, системата ЕС работи безупречно, фаловете се сведоха до веднъж на няколко месеца, той ясно и надеждно ни казва кога има нужда да ползва гърнето и вече не трябва да внимавам за знаците му. Освен това интуитивната връзка работи без грешка. Прекрасно е просто да го гледам, горд и самостоятелен, свободен от срам и памперси. Съжалявам, че не открих ЕС още по-преди, когато се родиха другите ми деца спомням си мъчителният процес на отучване от памперсите и приучаване към гърне. Натъжава ме това, че цивилизацията ни е загубила това знание. Затова ви моля, опитайте ЕС, дори за малко.

Превод от http://www.freewebz.com/freetoec/index.htm