Представителите на Глобалния алианс за защита на детското хранене и здраве ИБФАН/ WABA група в България като традиционни организатори от 1998 г. на ежегодната Световна седмица за защита на естественото хранене, която се провежда  от 1 до 7 август,  съобщават, че темата на WBW 2006 е „25 години Международен кодекс на детското здраве”.

Последните международни изследвания показват, че компаниите харчат годишно около 30 долара за бебе във вид на реклама на техните продукти, като в същото време правителствата харчат по 21 цента за бебе за промоция на кърменето.

Основната цел на тазгодишната кампания е да се обърне внимание на факта, че рекламирането от компаниите на детски храни, чайове, минерална вода и сокове, както и шишета за хранене и биберони, са директно нарушение на Международния кодекс, приет като Резолюция на Световната здравна асамблея- висш форум на Световната здравна организация през 1981 г. Милиони детски живота могат да бъдат спасени, ако компаниите реализират своя маркетинг, следвайки правилата, препоръчани от Кодекса. Тази година Световната седмица на кърменето /1-7 август/ ще следи за тези правила, които са предназначени за производителите на адаптирани млека във всички страни.

         Вниманието ще бъде насочено към провеждане на едновременен мониторинг в 120 страни по света за спазването на Кодекса.

     Тази решаваща стъпка е продиктувана не само заради агресивното поведение на компаниите, а и за да бъде защитено здравето на изкуствено хранените деца. 

     Доказано е, че кърмата осигурява оптимално хранене и предпазва от затлъстяване, респираторни инфекции, диария, алергии, заболявания на кожата и астма. Авторитетни международни учени доказват, че кърмените деца са с по-висок коефициент на интелигентност.

     В България перманентния мониторинг от ноември 2005 до май 2006 г. обхвана 7 града, някои от които са със смесено етническо население- Сливен, Омуртаг, Ямбол, Пазарджик, Гоце Делчев, Силистра и София чрез свободно избрани 210 майки и 76 места за продажба на детски храни.. Резултатите показват, че ако непрекъснатото кърмене през първия месец след раждането е бил приет като единствено хранене от 65 % от изследваните майки, то с всеки следващ месец този процент пада и до 6 месец след раждането на детето към непрекъснатото кърмене се придържат едва 5,5 % от интервюираните майки.

58 % от майките с деца от 4 месеца нагоре посочват, че са били повлияни от препоръките на личния лекар и на свои приятели в избора на изкуствена храна. Останалата част от 42 % са приели рекламните послания на компаниите като гаранция за включване на изкуствена храна.

82 % от майките, които са приели изкуственото хранене от 2 месец след раждането на детето си посочват, че са преживели проблемите, свързани със стомашни разстройства, респираторни инфекции и ранното включване на лечението с антибиотици.

          Кодексът забранява търговски практики като реклама, промоции, некоректно етикетиране, даването на безплатни мостри от продукта, плакати, календари и подаръци за майките, сестрите и лекарите. Очаква се страните да включат тези мерки в националното си законодателство и да предприемат действия за защита на майките и бебетата от неетичните маркетингови практики на компаниите.

         За съжаление България не е приела специален закон, утвърждаващ Международния кодекс, независимо, че българската група на ИБФАН/ WABA в България е внесла проект за приемането на такъв закон още през 1998 г.

         Кодексът не забранява продажбата на продукти, той само изисква семействата да получават обективна информация и да вземат най-доброто решение за храненето на децата си.

·       32 страни имат законодателство, което включва изцяло или в по-голямата част препоръките на Международния Кодекс и последвалите Резолюции на СЗА;

·       44 страни имат закони, които контролират маркетинга на заместителите на кърмата, тази категория включва страните членки на ЕС, чиито закони обаче не са достатъчно строги;

·       18 страни, към които принадлежи и България, имат препоръки към здравната политика, които включват доброволно прилагане на Кодекса, но все още не са усъвършенствали добре механизмите си за контрол над компаниите по отношение на етичния маркетинг.

За съжаление Националния план за действие „Храни и хранене 2005-2010” не дава гаранции за конкретни действия по приемането на специален закон за Международния кодекс.

Независимо от нашите усилия, приемането на Международния кодекс за маркетинг на заместителите на кърмата до този момент не е обект на законодателна инициатива.

     Очевидно е, че усилията трябва да се насочат към незабавното приемане на силно законодателство, базирано на всички препоръки на Кодекса, което може да даде на естественото хранене реален шанс. За да защитим бъдещите поколения навсякъде по света, трябва да започнем да действаме СЕГА.