Моята история
Материалът,
с който
откриваме
новата си
рубрика „Моята
история”
спечели
Първа
награда в
конкурса на
тема „Храненето
на моето
бебе”,
обявен в
Деня на
родилната
помощ тази
година от
НПО „Спасено
бъдеще”.
Призът дава
право на
младата
майка Надя
Димитрова
Тончева-
Мицева, 24 г. от
гр. Разлог да
бъде
първата,
чиято
история
публикуваме.
Надяваме
се, че
истинските
истории,
които ще
прочетете в
сайта, ще ви
бъдат
полезни в
отглеждането
на вашите
рожби.
***
За да
изживееш
живота си
пълноценно
трябва да
оставиш
нещо след
себе си.
Малцина от
нас успяват
чрез своите
дела да
оставят
имената си в
историята,
но истински
щастливи са
тези, които
даряват
живот.
Разбрах го
неотдавна,
когато
родих своя
син Ники. Всеки
родител
изживява
тази тръпка
по своему,
но за мен
това дете
даде нов
смисъл на
живота ми.
Усещайки
края на
студентските
си години,
които се
бяха
превърнали
в мой смисъл
на живот,
изведнъж се
появи той-
малкият и
беззащитен
ангел, който
промени
живота ми
завинаги.
След едно
дълго
деветмесечно
очакване,
първата
среща с
рожбата ми
беше
истински
вълнуваща и
незабравима,
а всяко
негово
докосване
до топлата
майчина
гръд ме
караше да
изживявам
онази
сладка
болка всеки
път.
Казват,
че именно по
този начин
емоционалната
връзка
между
майката и
бебето
продължава
и след
раждането и
дори става
по- силна. На
фона на
всички
останали
предимства,
които има
кърменето,
за мен точно
това бе най-
основателното,
без да
подценявам
и
останалите.
За
съжаление
осъзнах
това доста
късно. Може
би причина
за това бяха
моята
некомпетентност
и
недостатъчна
осведоменост
по въпроса
за
кърменето и
истински
пълноценното
отглеждане
на детето ми.
След
като спрях
да кърмя
сина си,
започна и
истинското
ми ходене по
мъките. 
Оказа се,
че той е сред
онези деца,
които
лекарите
причислиха
към
алергичните
към
протеина на
кравето
мляко.
Тогава той
беше само на
месец и
половина. В
продължение
на един
месец
храната на
моето бебе
бе сменяна
няколко пъти-
започнахме
с Frisolac, детето
показа
алергична
реакция.
Препоръчано
ми бе NAN HA,
алергията
се
задълбочи.
И знаете ли
какъв беше
резултът- за
цял месец
теглото му
се бе
увеличило
едва с 300
грама. Едва
ли можете да
си
представите
колко
виновна се
почувствах
тогава.
Виновна за
това, че не
успях да дам
всичко от
себе си, за да
запазя
кърмата си
поне до 6-ия
месец. Но
нали човек
се учи от
грешките си,
стига да ги
осъзнае. И
ако един ден
бог ме дари с
друго дете,
ще се опитам
да не
повтарям
тази грешка.
Пиша
всичко това
на вас, скъпи
бъдещи
майки, които
с вълнние и
нетърпение
очаквате
своите
рожби. Дано
имам поне
малка
заслуга
чрез моята
история да
ви убедя в
неведнъж
доказаното
твърдение-
най- добрата
храна за
вашето бебе
е майчината
кърма.
Повярвайте
ми, че
единствено
по този
начин ще си
спестите
хиляди
главоболия
и след като
започнете
да
захранвате
детето си с
друга храна,
няма да го
лишавате от
мляко и
млечни
продукти,
банани,
праскови и
кайсии,
цитрусови
плодове и
още ред
други
полезни
храни, които
за
съжаление
не се
включват в
диетата на
моето дете и
не се знае до
кога ще го
лишавам от
тях.
А
като си
помисля
само, че
можех да му
спестя
всичко това,
ако
продължавах
да го кърмя.
Помислете
и вие!
Надя
Димитрова
Тончева-
Мицева, 24 г.
гр.
Разлог