ИСТОРИЯТА НА АНИ /кв. "Факултета"- София/

  
Казвам се Ани. На 18 години съм.Учих в гимназия с испански език. Майка ми е българка, баща ми е перуанец. Дъщеричката ми Райна е на 1 годинка, но продължавам да я кърмя много активно. Съпругът ми Тодор Илиев завърши средно образование в 14 СОУ "Проф. Асен Златаров" с много добър успех. Всъщност с това започна и интересното в моята история. Настойник и най-упорития човек , който настояваше Тошко да завърши средно образование беше д-р Румяна Модева, ръководителката на организацията , която се бори майките да кърмят децата си. Нейната група идва много често във Факултета, обучава ни, помагат ни да обличаме и лекуваме децата си. Представителки на нейната организация - д-р Кацарска, К. Терзиева , д-р Ковачева, ми даваха знания през цялата бременност, а когато родих ми помогнаха да се справя със всички проблеми, които можеха да попречат на кърменето на моето бебе, а това беше много важно за мене. Ние в квартала живеем в много тежки условия. Повечето от хората не пазят чистота. Има страшно много болести. Хората нямат пари да лекуват децата си и много често се чуват адските майчини писъци, когато умре някое дете. Това се случи и с детенцето на моя брат, което почина преди да навърши 1 годинка. Казаха, че имало остра инфекция. Аз също минах през ужаса детето ми да бъде заразявано от болни деца, с които сме съседи и ако не беше опората от групата на г-жа Модева сигурно и аз щях да мина през взимането на силни антибиотици и разни лекарства, които да се отразят на моето дете. Радвам се, че Райна расте жива и здрава и не се отказва от моето майчино мляко. Вече съм и отговорник към организацията на ИБФАН за група от майки, които се подкрепяме и разясняваме опасността от изкуствените храни. Лошото е, че ни ги предлагат безплатно разни организации и детски лекари. Затова участвах в Националната среща за Световната седмица, както миналата , така и тази година. Сигурна съм, че трябва закон, който да помага на майките да вземат правилното решение и да кърмят децата си.