Моят избор - независимо от обстоятелствата...

Зорка Патонова на 23 години от град Петрич.

Здравейте много се радвам, че ще мога и аз да Ви разкажа своята история - вече пет месеца живота ми е различен, защото в него присъства едно същество, което има нужда от мен - моят син - Димитър.
Единственото , с което го храня е кърма и мога да Ви споделя, че се чувства прекрасно.
На първия ден от неговото раждане аз нямах никаква кърма, а всички останали майки вече кърмеха своите бебета. Тогава си казах, че ако Господ ми даде мляко ще кърмя детето си до последно, докато имам.
В родилния дом му даваха някакви добавки, които аз отказвах да му давам, но когато акушерката виждаше, че не му го бях дала му го изливаше в устата.
На третия ден се прибрахме у дома, а аз вече имах мляко, но моето ангелче не искаше да хване от мен... и така се помъчихме един, два, три дни и се отказах, тогава се сетих какво си бях казала в родилното отделение - и започнах да се изтисквам, за да му го давам.
Бях добре запозната, че майчината кърма е най - доброто за бебетата, а аз имах достатъчно и щеше да е грях да го отбия.
Макар, че този процес е много по - сложен, защото веднъж я изтисквах, а след това му я давах аз не се отказах в името на това човече, за което бих направила всичко. Моето момченце растеше здраво и наддаваше добре, прекара безболезнено коликите и се чувстваше чудесно.
Дано тази моя история послужи за пример на всички бъдещи майки, които желаят всичко най-добро за своите деца.
Митко сега е на пет месеца и все още е само на кърма, не съжалявам, че реших да отложа захранването му с други храни за по - късен етап от неговия живот, защото когато ме погледне с тези лъчезарни очички и ме докосне с мъничките си ръчички аз се разтапям от удоволствие, защото той е най - важният в моя живот.
Тук е момента да благодаря на д-р Модева, която ми даваше ценни съвети през цялото време, на моя съпруг и майка ми, които ме подкрепят при всяко мое решение.
Макар, че не успях да изпитам чувството, което изпитва кърмещата жена,когато притисне детето до себе си, аз знам, че избрах най - доброто за своето слънчице - моята кърма. Много пъти съм си мислела колко добре щеше да бъде ако успеех да го науча да суче от мен, но пък от друга страна мисля, че това е изпитание за мен, едно от многото от тук нататък, с които ще трябва да се справям при отглеждането на сина си.
Моят апел е нека всички жени кърмят децата си, защото това оказва своето влияние в тяхното развитие.