Обичаи и традиции в шопския край

автор: Меги Мануилова

Шопската група е една от най-големите и най-очертаните,същевременно със сравнително слаби примеси и от други краища в по-ново време.Обикновено се приема,че шопската група има район с граница долното течение на р.Искър,продължаваща на юг през ботевградско,обхваща от към югоизток Софийското поле,цяло самоковско,дупнишко и през кюстендилско се отправя към Македония.В този район на голям Шоплук се очертава по- малък Шоплук, по-изтъкнат, в който влизат Софийско и досегашните околии Елинпелинска,Софийска,Свогенска,Сливнишка,Трънска...Този малък Шоплук се характеризира с всички черти,които по- слабо или по- силно са на лице и в големия.

Географското положение на Шоплука от Софийско на запад е предимно планинско и хълмисто.И малките полета из него са високи и не са пригодени за производство на много от културите,които са възможни в Тракия,Дунавската равнина и Добруджа.Поради това в миналото този край е имал предимно пастирско стопанство,а голяма част от населението изкарва прехраната си от сезонно гурбетчийство-жътварство,ковачество,кираджийство и др.Земеделието е било винаги недостатъчно и още повече,че до освобождението най- добрите места са принадлежали на турски чифликчии,а по рано –на български боляри и манастири.

Българският феотдализъм е бил сравнително до по- късно в тази област на България и това е било едно от условията за по- дълго запазване на старинните народни танци на българите по тези места.Тези именно традиции придават изключителните културни и битови особеностти на шопите.Така в основния поминък – земеделието,се употребява правовуищното рало със съставена ралица,като към палещника се подлага и подвижен нож,наричан джавгало-един вид черясло.Шопите са най-типичните представители на вършитбата с добитък около Стожер.

Скотовъдството у шопите е било винаги на второ място след земеделието. Отличително в него обаче е употребата на подвижната( на шейни , колела , или просто преносима на ръце) колиба. Тази постройка се нарича помарник,колиба или креват.

Шопската група се отличава като една от групите с най-високо развитие на шевичното изкуство и с най голям консерватизъм в традиционната шевична техника,орнаментика и колорит.В този случай се имат предвид не само пъстрите шевици на платно,но и бялото вземо върху вълнените мъжки и женски горни дрехи,най-вече в софийско.

Свои особености у шопите притежават и обичаите.Много развити и доведени до високохудожестевено ниво са лазаруванията в Софийско.В тях има пълна хармония между костюм ,танц,музика и песенен текст.Външната театралност в този обичай не е лишена от първичната и дейност,спазвана и от другите групи.Наред с лазаруването са и коледарските обичаи,с много богат песенен репертоар.

Видно място в българската народна култура заема фолклорът на шопите.Може би най- комплектно е песенното творчество в тази група.най добре запазени юнашни епически песни у българите има в шопската група.

Шопските песни,особено епическите имат и характерен инструментален съпровод-винаги гъдулка.Показателно е и това ,че до неотдавашно време в този край е съществувала и еднострунната гусула,което показва,че за сега само гъдулката е нейният най подходящ заместник.Иначе и шопите употребяват и трите характеристични за българите музикални инструменти: гъдулка,кавал и гайда.