КОГА СЕ СТИГА ДОТАМ, ЧЕ БЕБЕТО ЗАВЗЕМА ВЛАСТТА?

     За да развие волята си, бебето трябва да извърви дълъг път; волята се проявява едва около втората годинка във взаимозависимост от активността и ината. В „социалната матка” бебето отначало е подвластно на волята на тези, които се грижат за него, намира се в определен културен кръг и е лишено от избор. Освен многото нюанси на неговия плач и смях, то не е в състояние да изрази дори чувствата си нито с думи, нито по заобиколен път с различни начини на поведение, защото още не разполага с необходимата за това духовна комбинативност. /Едно по-голямо дете и с мълчание ще обърне вниманието на другите, че е обидено; с прекаленото си пиене един мъж ще подскаже на жена си, че е угрижен./ Малкото дете реагира непосредствено и искрено. Неговото здравословно състояние може да бъде преценено само чрез точно наблюдение на поведението му и чрез добра способност за вчувстване от страна на наблюдаващия. Неговите сигнали за помощ следва да бъдат забелязани от родителите, разгледани интуитивно и разбрани.     Съществува вероятност впрочем да се стигне до неправилни тълкувания, ако родителите не се вживеят в положението на детето, а изхождат от собствените си усещания /”как добре бихме се чувствали, ако…”/.

     Кои са родителите, несъзнателно допуснали детето им да расте като малък тиранин?

В собствените истории на много от тях се открояват следните потребности от компенсация:

       Потребности от компенсация на любов.

     Това са децата, чиито родители са служебно и обществено ангажирани. Да добавим и желанието на голяма част от жените за самоосъществяване и еманципация. По тази причина някои майки не се посвещават напълно на бебетата си. Оказват  доверие на детегледачки, детски ясли и др. подобни. Нощем малките също трябва да се справят сами. Общоприета препоръка от привържениците на този вид възпитание гласи – от самото раждане бебето да не се разглезва, а да се оставя да плаче, за да свикне да понася фрустрациите.

      Потребности от компенсация на свобода.

     Към концепцията за възпитанието принадлежи и едно авторитарно указание за спазване на правила, забрани и повели. С раждането бебето следва да свикне с тях. Храненето му става само по определено време и тогава то получава полагаемите му се ласки. Фазата на негативизъм бива прекратявана, като малкото се наказва за упорството си. То не се осмелява нито да даде израз на яда и гнева си, нито да прокара волята си  с думи и действия. Страховете от спонтанното изразяване на чувствата водят до задръжки, които продължават да се проявяват и на по- зряла възраст. Неизживеният гняв се трупа и ако все пак някой ден се стигне до експлозия /когато порасналото дете си присвоява свободата без позволение/ възниква силно чувство за вина.

Докато основните потребности от любов и свобода остават неудовлетворени, децата са принудени да използват заместители. Особено ефикасно се оказва завоюването на някакви успехи. Детето не се  чувства безрезервно обичано, а само при положение, че се храни добре, не плаче и е изпълнително. Шансът му да се усети напълно приемано е между първата и втората година, когато то вече говори и играе разумно. От третата година нагоре то вече демонстрира и нови интелектуални постижения- рисува, пише, чете, смята и същевременно се опитва да помага. За тези резултати в рамките на приспособяването му към един последователно авторитарен план на възпитание то със сигурност получава очакваното одобрение. Колкото по- перфектно или с по- малко грешки е постигнато, толкова повече се разчита на похвала. Така успехите, интелектуализирането, перфекционизмът и помагането се превръщат в основни потребности.

      Отгледаните по гореописания начин родители пожелават за децата си по- добра съдба. Въз основа на някои потребности от компенсация се очертава следната типична картина на отглеждане и възпитание: родителите отново се осланят по- силно на инстинктите си. Предпочитат тесен телесен контакт, при който носят детето притиснато до себе си и го успокояват. Свикнали на приспособяване, те се подчиняват с още по-ясно съзнание на малкия човек, следвайки и интелектуално обоснованите препоръки на психолози и педагози. Препоръката гласи: никога не натрапвайте нищо на бебето, а го оставете на собствената му воля. Правете така още от самото му раждане! Дръжте го и го люлейте в темпото, в което най- бързо се успокоява. Щом пак стане неспокойно и предположите, че е гладно, сложете го на гърдата си. Поиска ли да се освободи от ръцете ви, не го възпирайте, за да не прекършите волята му. Вместо това отвлечете вниманието му. И ако детето по сто пъти пита нещо, отговаряйте му винаги търпеливо. По- добре да го увещавате, отколкото да му поставяте ограничения…Значи отглеждането трябва да става с перфекционистична взискателност. И тук се събужда едно количествено честолюбие. Като проектират в детето си своите собствени потребности, родителите често пропускат да забележат неговите реални основни потребности. Действат според волята му, когато то повече се нуждае от защитеност. Отстъпват му, засвидетелствайки  любовта си, когато на него му трябват ограничения, за да може да развие волята си.

По материали от “Education for All”, UK