Парично обезщетение за бременност и раждане

Парично обезщетение за бременност и раждане
Видове обезщетения за бременност и раждане, които се предоставят от държавното обществено осигуряване.

При настъпване на риска “бременност и раждане” държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения:

  • парични обезщетения при бременност и раждане, които се изплащат за срок до 410 дни;
  • парични обезщетения в размер 50 на сто от обезщетението при бременност и раждане за срок до 410 дни, когато не се ползва отпускът за бременност и раждане;
  • парични обезщетения при раждане на дете за срок до 15 дни;
  • парични обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни.

(чл. 11, ал. 1, т. 1, буквa „г“, чл. 13а, т. 1, буквa „г“, чл. 48а, 50а, 50 от КСО)

Това са лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, с вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО, а именно:

  • работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1;
  • държавните служители по Закона за държавния служител;
  • съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
  • военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
  • членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
  • управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
  • лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
  • кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт;
  • самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, но не са регистрирани като еднолични търговци; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите;
  • съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, или на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство;
  • морските лица.

(чл. 4, ал. 1, 3, 4 и 9 и чл. 4а, ал. 1 от КСО)

За придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане, е необходимо да са изпълнени следните условия:

  • към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
  • да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. В сила от 1 август 2022 г. за придобиване право на обезщетение при раждане на дете за срок до 15 дни, бащата трябва да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурен за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният/шестмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател;
  • да им е разрешен съответният вид отпуск.

(чл. 10, чл. 48а и чл.50, ал. 6 от КСО и чл. 3 и 4 от НПОПДОО)

За придобиване право на това парично обезщетение е необходимо да са изпълнени следните условия:

  • лицето да упражнява трудова дейност към датата, от която се иска изплащане на парично обезщетение; към датата, от която се иска изплащане на обезщетение лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство;
  • към датата, от която се иска изплащане на обезщетение лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди датата, от която се иска обезщетението или да е при един и същ работодател;
  • датата, от която се иска изплащане на обезщетение да не е преди 1 юни 2017 г., тъй като разпоредбата на чл. 50а от КСО е в сила от 1 юни 2017 г.;
  • да е изтекъл периодът на отпуска до 135 календарни дни, който се разрешава от здравните органи с болнични листове, независимо дали е ползван отпуск и изплащано обезщетение по болничните листове.

(чл. 50а от КСО и чл. 4 от НПОПДОО)

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане се включва:

  • времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
  • времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално; времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната;
  • времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО;
  • времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата. В случаите по ал. 3, т. 5 не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд;
  • времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  • времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
  • времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година (за 2020 г. – до 60 работни дни, за 2021 г. и 2022 г. – до 90 работни дни);
  • времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.

(чл. 9, ал.1 и ал. 2 от КСО)

Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок до 410 дни, от които 45 дни преди раждането.

Осигурената или осигуреният за общо заболяване и майчинство, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето имат право на парично обезщетение в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му до изтичане на срока на полагащото се обезщетение за раждане, т.е. до 365 календарни дни, считано от датата на раждане на детето. Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете за срок до 15 дни от деня на изписване на детето от родилното заведение. Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право на парично обезщетение при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, през време на отпуска по чл.163, ал. 10, или ал. 12 от Кодекса на труда. Право на обезщетение при тези условия имат и самоосигуряващите се лица, които отговарят на условията по чл. 48а и чл. 50, ал. 6 от КСО, в случай че не извършват трудова дейност в този период.

(чл. 50, ал. 1, ал. 5-8 от КСО)

  • болнични листове за не повече от 135 дни, представени от осигуреното лице на осигурителя;
  • данни от болничните листове за 135 дни, постъпващи по електронен път от органите на медицинската експертиза в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурените лица, регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър “Трудови договори”, регистър “Пенсии”, регистър “Трудови злополуки”, регистър “Професионални болести”, регистър “Парични помощи за профилактика и рехабилитация” и от регистър “Парични обезщетения и помощи от ДОО”;
  • декларация по образец, съгласно приложение № 1 към НПОПДОО, представена от осигуреното лице на осигурителя – за всеки болничен лист след 42-я ден от раждането;
  • за всеки болничен лист – удостоверение относно правото на парично обезщетение, приложение № 9 към НПОПДОО – от осигурител (за осигурените лица) и за самоосигуряващите се лица;
  • заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и 5 от КСО за остатъка от 135 до 410 дни по образец, приложение № 2 към НПОПДОО;
  • заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50а от КСО за остатъка до 410 дни по образец, приложение № 2а към НПОПДОО;
  • удостоверение по образец, приложение № 10 – от осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО – за самоосигуряващите се лица; други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване. При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето. Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

(чл. 41 и чл. 49 от КСО и чл. 31-35 от НПОПДОО)

Когато лицето е получавало парично обезщетение за бременност и раждане за времето на отпуска до 135 дни, паричното обезщетение по чл. 50а е в размер 50 на сто от изчисления дневен размер на обезщетението за бременност и раждане. Ако лицето не е ползвало отпуск и получавало парично обезщетение за бременност и раждане до 135 дни, паричното обезщетение по чл. 50а е в размер 50 на сто от дневния размер на обезщетението за бременност и раждане, определен по реда на чл. 41 и чл. 49 от КСО. При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50а от КСО обезщетението се изчислява по реда на чл. 41 и чл. 49 от КСО.

(чл. 50а и чл. 49 от КСО и чл. 31-35 от НПОПДОО)

Паричните обезщетения на лица, които към началото на отпуска поради бременност и раждане са осигурени за общо заболяване и майчинство по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията. Лицата, които работят като осигурени за общо заболяване и майчинство по повече от едно правоотношение или основание за осигуряване при различни работодатели трябва да представят пред всеки от работодателите отделни екземпляри болнични листове за бременност и раждане и отделни заявления-декларации, приложение № 2 към НПОПДОО.

(чл. 31, ал. 4 от НПОПДОО и чл. 8, ал. 1 от НМЕ)

Когато към датата, от която се иска изплащане на обезщетение по чл. 50а от КСО, лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство по две или повече правоотношения или основания за осигуряване и иска изплащане на обезщетението по всяко от тях, паричното обезщетение по чл. 50а е в размер 50 на сто от съответните пропорционални части от обезщетението за бременност и раждане. Ако към датата, от която се иска изплащане на обезщетение по чл. 50а от КСО, лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство по две или повече правоотношения или основания за осигуряване и иска изплащане на обезщетението по някое (някои) от тях, а по друго (други) ползва отпуск за бременност и раждане, паричното обезщетение по чл. 50а е в размер 50 на сто от съответната пропорционална част (съответните пропорционални части) от обезщетението за бременност и раждане само по правоотношението (правоотношенията), по което (които) лицето упражнява трудова дейност. По другото/другите, по които ползва отпуска за бременност и раждане, обезщетението за бременност и раждане е в съответната му пропорционална част/части. Когато лицето е осигурено по едно правоотношение или основание за осигуряване към деня на настъпване на риска бременност и раждане, продължава да ползва отпуск за бременност и раждане и да получава обезщетение след изтичането на 135-ия ден, паричното му обезщетение продължава да се изчислява и изплаща в пълен размер по това правоотношение в случай, че лицето започне работа след изтичането на 135-ия ден и по второ правоотношение/основание за осигуряване и не ползва отпуск по него. В този случай лицето няма право на парично обезщетение по чл. 50а от КСО по второто правоотношение/основание за осигуряване.

(чл. 31, ал. 4 от НПОПДОО)

  • заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 6 от КСО до 15 дни по образец, приложение № 3 към НПОПДОО;
  • удостоверение, приложение № 10 – от осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО – за самоосигуряващите се лица;
  • други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.

Когато лицето работи при повече от един осигурител, или е осигурено по повече от едно основание за осигуряване, то трябва да попълни и да представи по едно заявление-декларация, приложение № 3 на всеки от осигурителите или за всяко от основанията.

(чл. 4, т. 2, чл. 9 и чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО)

Дневното парично обезщетение при раждане на дете до 15 дни се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска при раждане на дете или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.

(чл. 41 и чл. 49 от КСО и чл. 31-35 от НПОПДОО)

заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни по образец, приложение № 4 към НПОПДОО;
удостоверение, приложение № 10 – от осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО – за самоосигуряващите се лица;
други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.
Когато лицето работи при повече от един осигурител, или е осигурено по повече от едно основание за осигуряване, то трябва да попълни и да представи по едно заявление-декларация приложение № 4 към НПОПДОО на всеки от осигурителите или за всяко от основанията.

(чл. 4, т. 3, чл. 9 и чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО)

Дневното парично обезщетение се изчислява в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване. Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

(чл. 41 и чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от КСО и чл. 31-35 от НПОПДОО)

При прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане, на лицето се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50. Паричното обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението при бременност и раждане, когато не се ползва отпуска се изплаща до датата на прекратяване на правоотношението или осигуряването.

(чл. 52 от КСО)

При тежко заболяване на майката, което я възпрепятства да гледа детето или при смърт на майката, право на парично обезщетение при раждане на дете за времето на отпуска по чл. 167, ал. 1 от Кодекса на труда има бащата на детето, а с негово съгласие – един от родителите на майката или на бащата на детето, когато работи по трудово правоотношение. При тежко заболяване на майката, което я възпрепятства да гледа детето, и при смърт на бащата, право на парично обезщетение при раждане на дете за времето на отпуска по чл. 167, ал. 2 от Кодекса на труда имат родителите на майката или на бащата на детето. При тежко заболяване на майката, което я възпрепятства да гледа детето или при смърт на майката, ако бащата е неизвестен, право на парично обезщетение при раждане на дете за времето на отпуска по чл. 167, ал. 3 от Кодекса на труда имат нейните родители. Когато починат и двамата родители, право на парично обезщетение при раждане на дете за времето на отпуска по чл. 167, ал. 5 от Кодекса на труда има настойника, а с негово съгласие един от родителите на майката или на бащата на детето.

(чл. 51 от КСО)

Тежко заболяване на майката е всяко патологично състояние (болест, травма, инвалидност), поради което тя не може да се грижи за детето, независимо кога е настъпило и независимо дали е довело до неработоспособност. Това състояние и неговият срок се установяват с протокол на ЛКК в здравното заведение, което лекува или наблюдава майката. Протоколът на ЛКК съдържа:

  • трите имена на майката по лична карта;
  • поводът за освидетелстването – ползване на отпуска за отглеждане на дете по чл. 167 от Кодекса на труда;
  • пълна диагноза на заболяването на майката; срокът (от–до) за целия период, за който майката не може да се грижи за детето. Началната дата на този срок се установява по наличната медицинска документация за заболяването на майката. Тя може да бъде и преди датата на издаване на протокола; трите имена и датата на раждане на детето, което ще бъде гледано.

Протоколът се съставя в два екземпляра, единият от които се съхранява в здравното заведение към медицинската документация на майката, а другият се предава на лицето, което ще ползва отпуска. Когато възможността за гледане на детето от майката не се възстанови в срока, определен от ЛКК, той се продължава с нов протокол от ЛКК след ново освидетелстване.

(чл. 31-33 от НМЕ)

На лицето, което ползва отпуск при раждане на дете, в случаите на тежко заболяване на майката, което я възпрепятства да гледа детето или при смърт на майката и/или на бащата на детето, ако е осигурено за общо заболяване и майчинство и отговаря и на останалите необходими условия по КСО, се изплаща парично обезщетение в размер за периода на отпуска при раждане на дете – парично обезщетение за раждане и осиновяване по чл. 49 от КСО.

(чл. 51 от КСО)

Данните, съдържащи се в издадените болнични листове, се представят в НОИ от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина лично или чрез лечебните заведения, в които те осъществяват дейност, и от лекарските консултативни комисии (ЛКК) – чрез лечебните заведения, към които са създадени, по реда на Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (НРПНОИДИБЛРО).

Осигурените лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО представят екземпляри от болничните листове на хартиен носител или заявления-декларациите на осигурителя си, който ги завежда в отделен дневник, с вх. № и дата, които следва да се изискват от осигурените лица, като доказателство, че са предадени на осигурителя. Болничните листове се съхраняват при осигурителите за срок 5 години считано от 1 януари на годината, следваща годината на представянето им. Удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО за болничните листове, както и удостоверение приложение № 10 се представят в НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя. В случай, че осигурителят забави или не представи документите в НОИ, от същия се търси административнонаказателна отговорност. Самоосигуряващите се лица представят удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО за болничните листове, както и удостоверение приложение № 11 в НОИ в срок до 10-о число на месеца, следващ този, през който е издаден болничния лист за изплащане на обезщетението, съответно този, от който се иска изплащане на обезщетението с удостоверение приложение № 11. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, представят документите в дружеството, чрез което се осигуряват, а то от своя страна представя в НОИ удостоверение, приложение № 9 или удостоверение приложение № 11. В случай че болничните листове са обжалвани от осигурителите (самоосигуряващите се) по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверение, приложение № 9 се представя след приключване на процедурата по обжалването на болничните листове, ако те са потвърдени.

(чл. 40а, чл. 48б от КСОчл. 7, 8, 9, 11 и чл. 12 от НПОПДОО)

Удостоверенията, приложение № 9, приложение № 10 и приложение № 11 се представят по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис (КЕП) на подателя.

Удостоверенията, приложение № 9, приложение № 10 и приложение № 11 се представят чрез уеб приложение, достъпно през интернет страницата на НОИ или чрез използване на програмен продукт разпространяван безплатно от НОИ или друг програмен продукт, отговарящ на функционалните изисквания, структура и формат на данните утвърдени със заповед на управителя на НОИ, с квалифициран електронен подпис на подателя. При получаване на удостоверенията НОИ изпраща на електронния адрес на представилия документите потребител, регистриран по реда на чл. 18, съобщение с достъп до съдържанието на приети и неприети документи съгласно приложение № 14.

(чл. 14, чл. 15 и чл. 21 от НПОПДОО)

Случаите, в които лицата, придобили право на парично обезщетение за бременност и раждане, сами представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документи са:

когато правоотношението или осигуряването им е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя;
когато трудовият им договор е прекратен по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (служебно от инспекцията по труда).
В тези случаи се представят следните документи:

заявление по образец съгласно приложение № 15 към НПОПДОО;
акт за прекратяване на правоотношението – за справка;
декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане, съгласно приложение № 1 към НПОПДОО – за деклариране на обстоятелства, свързани с изплащането на паричните обезщетения и за деклариране на лична платежна сметка за изплащането им;
заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 5 КСО за остатъка до 410 дни – приложение № 2 към НПОПДОО;
заявление – декларация за изплащане на парично обезщетение при неизползване на отпуск за бременност и раждане на основание чл. 50а КСО за остатъка до 410 дни – приложение № 2а към НПОПДОО;
заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 6 от КСО и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на основание чл. 53в, ал. 2 от КСО до 15 дни – приложение № 3 към НПОПДОО;
заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 7 КСО след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни – приложение № 4 към НПОПДОО
Заявленията и документите се подават от лицата по един от следните начини:

на хартиен носител в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес, лично или чрез упълномощено съгласно чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) лице;
по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация – КЕП или ПИК, издаден от НОИ, чрез Форма за контакт с НОИ – с достъп до персонални данни;
по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация – КЕП или ПИК, издаден от НОИ, чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) към Министерство на електронното управление, като съобщение до профила на ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя.
В зависимост от конкретния случай от ТП на НОИ могат да бъдат изискани и други допълнителни документи.

(чл. 24 от НПОПДОО)

Когато след приема на документи за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане се установи, че те са нередовни или липсва необходим документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения, ТП на НОИ уведомява лицата, задължени да представят документи по тази наредба или упълномощените от тях да подават документи и данни лица, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата. Уведомяването се извършва чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес и по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Уведомяването може да се извърши и по телефона, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице от ТП на НОИ. При невъзможност за уведомяване по някой от изброените начини, уведомяването се извършва с поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или в кметството. Липсващите и коригираните документи/данни се представят в Националния осигурителен институт по общия ред в срок до 7 работни дни от уведомяването. Ако в срок до 7 работни дни от уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени липсващите документи/данни, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията се прави въз основа на наличните редовни документи, на данните, свързани с осигуряването на лицата, които се представят в териториалните поделения на Националната агенция за приходите за всеки месец с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”, както и въз основа на данните от регистрите на НОИ и от външни спрямо НОИ регистри.

(чл. 29 от НПОПДОО)

В срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения за бременност и раждане, включително и при промяна на платежната сметка за изплащането им, осигурените лица представят на осигурителите нова декларация, приложение № 1 или ново заявление-декларация, приложения от № 2 до № 4 към НПОПДОО и съответните доказателства към тях. В срок до 3 работни дни от получаване на декларацията или заявление-декларацията за промяна в обстоятелствата осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение, приложение № 9 или удостоверение, приложение № 10 с попълнен раздел ІІ “Удостоверявам следните промени в обстоятелствата” с данни относно промяната.

Самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и осигурителните каси представят в НОИ ново удостоверение, приложение № 9 или ново удостоверение, приложение № 11 в срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение.

(чл. 5, 10 и 13 от НПОПДОО)

Паричните обезщетения за бременност и раждане се изплащат на правоимащите лица в срок до 10 работни дни от представянето в НОИ на удостоверенията, приложение № 9 и от постъпването в НОИ на данните от издадените болнични листове. Изплащането на паричните обезщетения въз основа на заявления-декларации също се извършва в срок до 10 работни дни от представянето на документите/данните в ТП на НОИ.

Паричните обезщетения, които обхващат период повече от един календарен месец, се изплащат в срок до 10 работни дни от представянето на удостоверенията, приложение № 9 в ТП на НОИ и постъпването на данните от издадените болнични листове за първия месец от периода, а за останалите календарни месеци – до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, и за последния месец – до 5 работни дни след изтичане срока на обезщетението. Полагащите се суми се превеждат от НОИ по декларираните от лицата лични платежни сметки. Когато правоимащото лице пребивава в държава – членка на Европейския съюз или в държава, с която Република България има договор за износ на парични обезщетения, предоставяни от ДОО, обезщетението може да се преведе по лична банкова сметка, посочена от лицето в държавата по пребиваване.

(чл. 39, ал. 1 и 2 и чл. 46 от НПОПДОО)

Ако лицето няма право на парично обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 от КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение.

Когато се установи, някое от обстоятелствата по чл. 40, ал. 4 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за спиране на производството по изплащане на обезщетението. Разпореждането за отказ и за спиране на производството се връчват на лицето лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес и по електронен път по реда на Закона за електронното управление.

Разпореждането за отказ и за спиране на производството могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ по реда на чл. 117 от КСО.

(чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 от НПОПДОО)

Последвайте ни в нашия бебешки свят ❤️